Пиер Певел: Драконът на Арканите

Измъквайки се стремглаво от малко дворче, тя изведнъж е принудена да спре. Към нея се движи патрул. Трябва да поеме в обратна посока, връща се в двора и чува, че и други преследвачи приближават. Озовава се в капан. Гвардейците ще се появят след по-малко от минута. Хвърля се под някакъв свод, оказва се пред заключена врата и лицето ѝ се изкривява в гримаса. Прилепва гръб към вратата. Има ли вероятност войниците да минат оттук, без да я видят? Навярно няма. Чувства се в безизходица, безсилна е. Сега си задава само един-единствен въпрос:

Да се предаде или да се сражава?

Но леко движение привлича вниманието на Анес, която, невярваща, вижда Балардийо зад перилата на покрита галерия, издигаща се над двора. Прави му знак и той ѝ отвръща. Разбрал е какво е положението, и е готов да действа. Тя също е наясно с решението му и неохотно се съгласява, повтаряйки си, че трябва непременно да свидетелства за онова, което знае.

Патрулите пристигат в двора едновременно от двете посоки. Не са само Черни гвардейци: има стражи с алебарди и неколцина стрелци с аркебузи, привлечени от гарнизона в селото. Балардийо удря ножницата на рапирата си в каменната стена. Звукът изглежда неволен, но веднага предизвиква вниманието на въоръжените мъже.

— Там! Там! Хванете го!

Старият войник се преструва на изненадан, преди да побегне. Чуват се изстрели и хайката поема по друг път, който отдалечава гвардейците от Анес. Тя изчаква малко, преди да напусне скривалището си. Надава ухо, дири сенки, след което се втурва напред.

Някаква идея я е осенила.

Краищата на наметалото ѝ се врязват в талазите на мрака. Анес тича безшумно, но като стрела. На два пъти трябва да се крие в ъгли или в нишата на врата, тъй като гвардейците изскачат насреща ѝ, а доспехите им вдигат страшен шум, подметките на ботушите им кънтят по каменните плочки. Обаче отминават, без да я съзрат.

Балардийо изкусно поддържа устрема на хайката, но той предоставя на баронесата само кратък отдих. Анес знае, че времето работи против нея, че скоро гвардейците отново ще се озоват по петите ѝ. Вече и дума не може да става да използва старата стълба към извора. Нито да слезе към селото и да се надява да го прекоси незабелязана. Дори да успее да стигне до брега, какво ще прави след това? Ще прекоси морето пешком ли? Непременно ще бъде застигната и заловена в огромния залив, сега, когато всички часови са вдигнати под тревога. Или призори ще се удави при следващия прилив, чиято мощ тук е страхотна. Към всичко това се прибавя опасността, идваща от подвижните пясъци и дракончетата.

Остават само крилата.

Остават виверните, на които пристигнаха вълчиците.

Влечугите вероятно все още се намират на платформата за излитане от абатството. Поддържана от здраво скеле, нейната основа се намира в североизточния ъгъл на Чудото. Дотам се стига от последния етаж на сградата, но и посредством висящ кош, както и по тесни стълби и площадки на дървена структура, която се издига край стената.

Както е очаквала, Анес открива часовой долу, в началото на стъпалата. Тя бързо го обезврежда и поема нагоре към платформата. Изкачва стълбите четири по четири, забавя ход и предпазливо вади рапирата си, когато стига до края на стълбата. Силен вятър духа и вие в мрака. Мястото сякаш е пусто, но виверните са тук, под навеса.

Тя стъпва на платформата, която, колкото и да изглежда солидна, проскърцва като кораб, попаднал на плитчина. Изведнъж баронесата чува шум от далечна детонация. Не стрелят по нея. Няма съмнение, че мишената е Балардийо. Тя полита напред, прекосява платформата и надзърта надолу от другата страна.

Гледката предизвиква шемет. Към височината на Чудото се прибавя тази на възвишението. Платформата се издига на почти сто и петдесет метра и се простира над дългата тераса, която, пазейки северния склон на скалата, служи и за обходен път. Оттам Анес стигна дотук и сега Балардийо тича по нея, преследван от куршумите, които свистят покрай ушите му. Вероятно се надява да се спаси по стълбата, която води към извора. Но той няма да успее да се добере дотам. Притиснат в безизходно положение, спира и се обръща с гръб към парапета. Един куршум го одрасква. Разбира, че е заловен, и бавно вдига ръце в знак, че се предава. Черен гвардеец заповядва никой да не стреля. Но мъжете с аркебузите вече са положили коляно на земята и откриват огън. Издига се облак дим. Уцелен в гърдите, Балардийо пада в бездната.