Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Залата за изпитания бе огромно помещение с форма на квадрат. В центъра й имаше друг квадрат, който също представляваше стая, тъй като имаше врата върху всяка от четирите страни. Самите врати бяха по-скоро решетки.

„Не стая, а тъмница!“ — помисли си рицарят, забелязал множеството крайници, които се подаваха между металните пръти на четирите решетки.

Плътно до стените на тази стая-тъмница бяха прилепени маси, покрити с всевъзможни инструменти; епруветки с разнообразно съдържание; различни дебели тонове книги, чиито подвързии бяха оцветени във всеки възможен цвят. Помещението беше отблъскващо за Лотлансен.

Главният мъдрец, сър Лотлансен, и Стийл вървяха бавно към централната стая. Рицарят продължаваше да разглежда мястото, на което беше попаднал. Светлината от жезъла на Роландан не осветяваше напълно всичко. Стените приютяваха гъсти сенки и сър Лотлансен отчете дивашко движение, сякаш хората или съществата, които прибягваха там, се опитваха да се скатаят още по-навътре в тях.

Усетил погледа на рицаря, Роландан кимна по посока на един от мрачните ъгли и насочи жезъла си. Меката светлина освети безмилостно малка сгърчена фигура, седнала на каменния под, притисната до студената стена и покрила главата си с ръце. Приличаше на човек, но толкова мършав човек сър Лотлансен не беше виждал дори на пазарите за роби. Висока фигура на гологлав човек, облечен в синя мантия, стоеше срещу жалкото същество и си водеше записки.

— Това е един от изследователите ни. Държим гладни със седмици някои от обектите за експерименти, за да проследим как се отразява това на човешкото тяло.

Сър Лотлансен погледна с увиснало чене Главния мъдрец и проговори, забравил всякакви титли и обръщение.

— Но вие експериментирате с хора?

— А ти какво очакваше? Медицината, дори тази, в която използваме магия, изисква жертви. Погледни! — Роландан обърна жезъла си към друг участък от огромната зала.

Ново осветеното място разкри огромен уред, на който беше закачен човек, с бледа от изтощение кожа и празен поглед. До него стоеше друга висока, наметната с работна манта фигура. Изследователят използваше странната машина, за да извива крайниците и тялото на клетия мъж в различни форми. Пред тях имаше малка група по-млади мъже, явно обучаващи се, които си водеха записки. Сър Лотлансен се вгледа в скиците, които стояха непосредствено до уреда. Изследователят показваше една конкретна от тях, върху която бе изобразена пирамида, след което задейства уреда отново.

Сър Лотлансен извърна поглед, макар да бе свикнал с множество ужаси по време на битки. Главният Мъдрец го гледаше внимателно. После той щракна с пръсти и изведнъж рицарят бе залят от множество звуци — повечето на мъчещи се хора, скърцащи метални уреди и забързани разговори.

— Да, както се досещаш, поддържаме тишината в стаята изкуствено, защото иначе целият храм би бил огласен от стонове. Не искаме да притесняваме излишно посетителите на храма, дошли да се излекуват или търсещи отдих — Роландан не откъсваше погледа си от сър Лотлансен.

— Но, това е… някак си… нелепо. Те са живи същества.

— Те са престъпници и врагове, заслужават участта си! — Стийл се включи в разговора им. Басовият му глас звучеше изключително зловещо на фона на всички ужаси в стаята.

Сега сър Лотлансен обърна внимание, че залата е пълна с хора. Рицарят за малко не изгуби разсъдъка си. Накъдето и да отправеше взор, виждаше хора със стоически изражения и експериментиращи с такива, чиито лица издаваха само отчаяние и примирение. И навсякъде имаше кръв. Сър Лотлансен спря на едно място, неспособен да продължи повече.

— Не ги съжалявай! — Роландан му подаде приятелски свободната си ръка. — И без това не са дали нищо друго на света, освен смърт и зло. Така поне са полезни. Ние ще им простим, защото те изкупват греховете си.

Неспособен да се съгласи с мнението на Великия Мъдрец, Лотлансен не отвърна на жеста му и го изгледа гневно:

— Но така ние ставаме като тях. Ние с нищо не се различаваме от тези, срещу които воюваме. Аз бях там, видях ги… Нима смятате, че страданията на мнозина оправдават спасението на неколцина?

Великият мъдрец отново му подаде ръка, а изражението му беше приятелско и приветливо.

— Сър Лотлансен, силата на камъка отслабва. Има опасност да изгубим магията… Какво ще правят поколенията след нас?… Затова ни е нужна медицина отвъд магията, изобретения отвъд тези, които познаваме. Заради тях…