Делиян Маринов - Пътуване през спомени

Имаше ли за какво да живее? Самият живот му поднасяше изпитание след изпитание, но никога удовлетворение.

Чест, Дълг, Морал. Тези благодетели Скар ги беше погазвал множество пъти през изминалия си живот. Нима си заслужаваха? Не.

Но това, което го беше спасило — то си заслужаваше. Лилиен. Любовта им, истинската обич. Да, заради нея си заслужаваше да опита още веднъж. Особено сега, след като се беше разплатил с миналото, му се полагаше нов живот.

— Има! Ще направя всичко възможно! Само ми кажете къде е Лилиен. Жива ли е?

Великия Мъдрец поклати отрицателно глава.

— За съжаление, не са я намерили никъде в Храма. Има много обезобразени след битките тела. Възможно е да е сред жертвите…

Думите на стареца ужасиха Скар. За момент войнът пожела да заплаче, но лишени от живинката си, очите му не трепнаха. В продължение на няколко минути Скар беше като хипнотизиран.

— Много бързо се отказваш, синко… Там ти е грешката — изрече с с тъжен глас Великия Мъдрец. — Винаги, когато положението изглежда отчайващо, се предаваш. Бягаш. А не оставаш да се бориш, надявайки се на чудо.

— А има ли чудо, което да я върне? — попита го разгневено ветеранът.

— Ти не ме чу правилно. Казах, че е съвсем възможно да е сред жертвите. Възможно. Но има шанс и да не е, и да се е измъкнала в целия хаос.

Скар млъкна и се замисли над казаното от Роландан.

— Ако живееш достатъчно дълго, може би отново ще я срещнеш. Може съдбата отново да ви поведе по един път. Искаш ли да живееш?

— Искам!

Скар се втренчи в очите на Мъдреца, в които видя стотици години мъдрост. Хилядолетие бродене по земята, през което Роландан беше срещал много отчаяни и изстрадали мъже като Скар. Мъже, които не бяха получили повторен шанс.

Не! Скар нямаше да пропилее този шанс.

— Какво трябва да направя?

— Ела с мен. Нека се разходим… — Великия Мъдрец хвана Скар за ръка и двамата излязоха.

Роландан развеждаше воина из различните коридори и отделения на Храма. Навсякъде лежаха ранени, но превързани и обгрижвани стражи. Жриците неуморно се трудеха, за да облекчат страданията на пострадалите. Всички погледи се обръщаха към Скар, припознавайки го не като предводителя на вражеската армия, а като защитника на Храма. Воини и жрици му се покланяха в знак на дълбока почит.

— Виждаш ли тези хора? — говореше му Великия Мъдрец. — Ти върна надеждата им в доброто. Това е огромен принос в предстоящата война. Заради тях също си заслужава да живееш.

Двамата продължаваха своята обиколка из Храма. Не след дълго стигнаха до вътрешния двор. Някога в него никнеха екзотични цветя и билки, но сега почвата беше разровена и пропита с кръв. И въпреки всичко, скоро градината щеше да бъде отново засадена, а в нея щяха да се разхождат бъдещите възпитаници на Храма.

— Трябва да живееш и заради себе си. Заради силната си воля, с която можеш да постигнеш всичко.

Слязоха по стъпалата и стигнаха до мястото, където Скар беше убил Стийл. Мястото, където се беше борил срещу ужасяващата Магия на Душите.

— Какво се случи с Ехоу Хоумс и останалите? — спомените на ветерана бяха все още мъгляви.

— Всеки го застигна това, което заслужава. Теб също. Ще получиш възможността да си върнеш живота.

Двамата се спряха насред превърнатия в бойно поле вътрешен двор. Великия Мъдрец извади втъканата в колана му карта и я подаде на Скар. Ветеранът я разгледа, но видя просто някаква непозната за него планина.

— Това е картата на Драконовите Планини — едничката съществуваща карта. Тя ти принадлежи.

Скар я разгледа още веднъж. Изображението не му говореше нищо.

Великия Мъдрец заговори отново:

— Някога… много отдавна… по земите, върху които сме построили Кралството си, са бродели други народи. Имало е други цивилизации… Но ние не знаем почти нищо за тях. Когато корабите на прадедите ти акостираха тук, завариха единствено разрушение. Аз бях с тях. Рамо до рамо с Ланс Пътешественика.

Скар го зяпна смаян. Значи все пак слуховете за Великия Мъдрец бяха верни. Той беше стар колкото Кралството.

— Когато дойдохме тук, в тези пострадали от неизвестен Катаклизъм земи, нямаше почти никакви следи от предишен живот… — Великия Мъдрец посочи жезъла си — … освен този Камък и писанията, които намерихме заедно с него. С помощта на хората от Островните Кралства разгадахме какво е предназначението му, а аз овладях силата му. Именно чрез него удължих живота си и основах Храмовете и Школите за лечение.