П Каст - Белязана

Да, бе, да, говори ми. Още едно доказателство за глупостта на човеците.

Тази мисъл ме шокира. Колко бързо и лесно започнах да мисля за «нормалните» хора като за «човеци» и като за нещо различно от мен самата.

— Мислиш ли, че мога да си взема котка?

— Ако някоя те избере, ще можеш да й принадлежиш.

— Да ме избере?

Неферет се усмихна и започна да гали Скайлар между ушите, а той доволно замърка.

— Да, котките избират нас, ние не ги притежаваме. — Сякаш за да докаже правотата на думите й. Скайлар скочи от ръцете й и побягна от залата. Неферет се засмя. — Той наистина е ужасен, но аз го обожавам. Мисля, че щеше да е така, дори да нямах тази специална дарба от Никс.

— Скайлар е дар от Никс?

— На всяка Върховна жрица се дава някаква дарба от богинята. Специална сила. Това е свързано с начина, по който откриваме Върховната жрица. Дарбата може да бъде под формата на необикновени познавателни умения, като например да четеш мисли или да имаш видения, които предсказват бъдещето. Или пък може да бъде нещо от физическия свят, например специална връзка с някои от четирите елемента, или пък е животните. Аз има две дарби от Никс. Основната ми дарба е свързана с котките. Имам необичайно силна връзка с тях дори за вампир. Втората ми дарба е свързана с лечителството. — Тя ми се усмихна. — Ето защо отлично знам, че се възстановяваш много добре.

— Това е невероятно! — бе единственото, което успях да кажа. Главата ми вече бе на път да се пръсне от всичко, което ми се случи през последния ден.

— Ела да се качим в стаята ти. Сигурна съм, че си гладна и уморена. Вечерята ще бъде сервирана след… — Неферет наклони глава на една страна, сякаш очакваше някой невидим човек да прошепне това в ухото й. — След около час. — После ми се усмихна разбиращо. — Вампирите винаги знаят колко е часът.

— Това също е много яко.

— Това, мила моя новачке, е само върхът на «якия» айсберг.

Искрено се надявах сравнението й да няма нищо общо със съдбата на «Титаник». Когато продължихме да вървим към общежитията, аз си спомних въпроса, който бях започнала да й задавам, когато се появи Скайлар.

— Значи казваш, че заниманията започват в осем вечерта? — Обикновено не съм бавно загряваща, но някои от нещата, които тя ми казваше, звучаха сякаш на друг език. Малко се затруднявах да проумея всичко.

— Ако се замислиш над това, ще осъзнаеш, че да се провеждат уроците през нощта е напълно логично. Естествено трябва да си наясно, че вампирите — и новаците, и възрастните, не експлодират, нито друга подобна глупост, ако се покажат на слънце, но слънчевата светлина ни причинява известен дискомфорт. Не започна ли и на теб да ти пречи поне малко, преди да дойдеш тук?

Кимнах.

— «Мауми Джимс» не ми помогнаха изобщо. — Отново се почувствах като глупачка и добавих набързо: — «Мауми Джимс» са слънчеви очила.

— Разбира се, Зоуи. Знам какво са слънчеви очила. Доста добре всъщност.

— О, Боже! Извинявам се, аз… — Спрях се и започнах да се чудя дали не е прозвучало много глупаво, че съм споменала Бог. Дали това би раздразнило Висшата жрица, която толкова гордо носи своя белег. По дяволите, а дали ще подразни Никс? О, Господи! Ами това, че споменавам дяволите? Това ми е любимата ругатня. (По-скоро единствената, която използвам редовно.) Дали мога все още да я използвам? Вярващите проповядваха, че вампирите почитат грешна богиня и че са себични и тъмни създания, които не се интересуват от нищо друго, освен от пари, благополучие и пиене на човешка кръв и без съмнение всички ще отидат право в ада. Така че дали това означаваше, че трябва да внимавам, когато използвам…

— Зоуи!

Вдигнах поглед и видях Неферет да ме изучава със съсредоточено изражение, и осъзнах, че тя най-вероятно се е опитала вече да привлече вниманието ми, докато бях напълно погълната от мислите си.

— Извинявам се — отвърнах аз.

Жрицата спря до мен, сложи ръце на раменете ми и ме погледна.

— Зоуи, спри да се извиняваш. Не забравяй, че всеки един от нас е дошъл оттам, откъдето си дошла и ти. Това беше ново за всички нас. Знам какво е чувството — страхът от Промяната, шокът, че животът ти се е превърнал в нещо чуждо.

— И неспособността да контролирай нито едно от тези неща — добавих.

— Това също. Но няма винаги да е толкова лошо. Когато станеш вампир, ще ти се струва, че животът ти отново си е твой собствен. Ще правиш своите избори, ще вървиш по своя път, ще се насочиш натам, накъдето те отведат желанията и възможностите ти. Ще следваш сърцето и душата си.