П Каст - Белязана

Видях я да движи пръстите си и очите ми се разшириха от изумление, когато прокара нокътя на показалеца си по бедрото му. Ноктите й разрязаха дънките му като нож и струя алена кръв бликна от там.

Това определено ме отврати, но при гледката на кръвта устата ми се напълни със слюнка.

— Не! — извика той и я хвана за раменете, за да я избута от себе си.

— О, спри да се преструваш. — Тя се изхили гадно и саркастично. — Знаеш, че винаги ще бъдем заедно. — Приближи се с изплезен език и облиза кървавата линия.

Потръпнах. Бях като хипнотизирана.

— Прекрати това! — Той продължаваше да се опитва да я избута от себе си. — Не искам да те нараня, а всичко това започва наистина да ми писва. Защо не можеш да го разбереш? Вече не сме заедно. Не те желая…

— Желаеш ме. Винаги ще ме желаеш! — Тя започна да разкопчава панталоните му.

Не трябваше да съм там. Не трябваше да виждам това. Откъснах поглед от кървавите му бедра и отстъпих една крачка назад. Момчето вдигна очи. Забеляза ме.

И тогава се случи нещо наистина странно. Усетих как се докоснахме от разстояние. Не можех да отместя поглед от него. Момичето пред него сякаш изчезна и всичко, което продължи да съществува, беше той, аз и прекрасният аромат на неговата кръв.

— Не ме желаеш, а? Не изглежда точно така — изхили се тя гадно.

Имах чувството, че главата ми започва да се клати напред-назад.

— Не! — извика той отново и се опита да я избута от себе си, за да може да се приближи към мен. Откъснах очи от него и се запрепъвах назад. — Не! — извика той отново, но този път знаех, че говори на мен, не на нея.

Тя явно също го осъзна, защото се озъби и изкрещя като диво животно. Усетих, че вече мога да се движа. В същата секунда се обърнах и побягнах назад по коридора. Очаквах да хукнат след мен, затова продължих да тичам, докато стигнах голямата дървена порта, която Неферет ми описа. Спрях се там, подпрях се на студеното дърво и се опитах да си поема дъх. В същото време се ослушвах за стъпки.

Какво щях да направя, ако ме преследваха? Главата ми започна да пулсира от болка, чувствах се слаба и ужасно изплашена. И извънредно отвратена.

Да, наясно съм с оралния секс. Съмнявам се да има жив тийнейджър в Америка, който да не е наясно, че според повечето възрастни ние правим свирки, все едно раздаваме дъвки (или по-подходящо — близалки). Тия пълни глупости винаги са ме вбесявали. Естествено, че е пълно с момичета, които мислят, че е «яко» да правиш свирки. Но те грешат. Поне тези от нас, които имат функциониращи мозъци, са наясно, че не е много яко да те използват по този начин.

Добре де, знаех разни неща за свирките, но всъщност никога не бях виждала наистина. И това, което видях току-що, определено ме отврати. Но това, което ме отврати още повече, беше начинът, по който реагирах при вида на кръвта му.

Аз също исках да я опитам.

А това определено не е нормално.

И после, когато очите ни се срещнаха. Какво беше това нещо?

— Зоуи, добре ли си?

— По дяволите! — извиках и подскочих.

Неферет стоеше зад мен и ме гледаше объркано.

— Да не би да се чувстваш зле?

— Ами… аз… — умът ми напълно блокира. Нямаше никакъв начин да й кажа какво видях току-що. — Главата доста ме наболява — обадих се най-после.

И беше вярно. Зверски ме болеше.

Тя ме погледна съчувствено.

— Нека да ти помогна.

Неферет сложи ръката си точно където бяха шевовете на челото ми. Затвори очи и аз долових шепота й, но думите й бяха на език, който не разбирах. Изведнъж ръката й започна да става топла и сякаш тази топлина се превърна в течност, и кожата ми я попи в себе си. Затворих очи и въздъхнах с облекчение, когато болката в главата ми лека-полека изчезна.

— По-добре ли си?

— Да — едва прошепнах.

Тя отдръпна ръката си и аз отворих очи.

— Това ще задържи болката далеч. Нямам представа защо се е върнала, и то е такава сила.

— И аз също, но важното е, че сега я няма — избъбрих набързо.

Тя се вгледа в мен за известно време, а после ме попита:

— Какво те притеснява?

— Малко се страхувам от срещата с новата си съквартирантка — което на практика не беше никаква лъжа. Определено се страхувах.

Неферет ми се усмихна мило.

— Всичко ще бъде наред, Зоуи. Нека ти представя новия ти живот.

Тя отвори голямата дървена порта и се озовахме на двора пред училището. Неферет отстъпи крачка назад и ме остави да гледам глупаво. Ученици с униформи, които изглеждаха уникално, се движеха на малки групи по пътеката в училищния двор. Чувах привидно нормалния шум от техните гласове, докато разговаряха и се смееха. Гледах ту тях, ту училището и се чудех кое от двете привлича вниманието ми повече. Избрах училището. То изглеждаше по-малко заплашително, а и се опасявах, че в тълпата ученици мога да видя него.