П Каст - Белязана

— Нямаше как да ти кажа по-рано. Ловецът дойде в училище днес и ме беляза. Най-напред се прибрах вкъщи. Наистина си мислех, че мама ще ме разбере и ще застане на моя страна. — Направих пауза, защото отново си припомних ужасната сцена е родителите ми. Баба напълно ме разбра, без да се налага да обяснявам, и хвана съчувствено ръката ми. — Тя и Джон ме заключиха в стаята ми, докато извикат Вярващите, за да направят молитвена церемония. — Баба се смръщи, като чу това. — Така че аз изпълзях през прозореца и дойдох право при теб.

— Радвам се, че дойде. Зоуи, но не е имало смисъл да го правиш.

— Знам — въздъхнах аз. Все още не мога да повярвам, че съм белязана. Защо точно аз?

— Нямах това предвид, миличка. Изобщо не съм изненадана, че си била белязана. Кръвта на нашия род винаги е била силно свързана с магията. Беше само въпрос на време някой от нас да бъде Избран. Имам предвид, че ти не си просто белязана. Твоят полумесец не е само очертание, запълнен е.

— Това е невъзможно!

— Огледай се, У-вет-си а-ге-хут-са. — Тя използва индианската дума за «дъщеря». С това веднага ми напомни за мистериозната древна богиня.

Баба извади от чантата си старото сребърно огледало, което винаги носеше. Без да каже нито дума, тя ми го връчи. Натиснах закопчалката и то се отвори, за да ми покаже отражението ми — същата непозната, която може би съм виждала някъде. Тази аз, която не бях съвсем аз. Очите й бяха по-големи, а кожата й беше прекалено бледа, но аз почти не обърнах внимание на тези неща. Белегът беше това, от което не можех да откъсна очи. Белегът, който сега представляваше запълнен полумесец, светещ в сапфиреносиньо. Имах чувството, че все още сънувам. Посегнах да пипна странно изглеждащия белег и сякаш почувствах отново целувката на Богинята върху кожата си.

— Какво означава това? — попитах, без да откъсвам очи от него.

— Надявахме се, че ти ще можеш да говориш на този въпрос, Зоуи.

Гласът, който чух, беше поразителен. Още преди да отместя поглед от отражението си, знаех, че жената с този глас ще бъде уникална и впечатляваща. Познах. Тя беше изключително красива, като кинозвезда. Никога не съм била толкова близо до някой така съвършен. Тя имаше големи очи с цвят на планински мъх. Лицето й беше гладко като крем. Косата й беше тъмночервена, но не като онова морковеночервено или като косата на блондинка, боядисана в червено, а като тъмен, лъскав кестен и падаше по раменете й на тежки къдрици. Тялото й беше перфектно. Не беше кльощава като глупавите момичета, които гладуват, повръщат и се тормозят, за да се превърнат в подобия на Парис Хилтън. Тялото й беше изваяно като тяло на перфектна и силна жена, имаше невероятни цици. (Как ми се искаше и аз да имах такива.)

— А!? — прозвучах като пълен идиот.

Жената ми се усмихна и показа своите невероятно бели и равни зъби. С изключение на кучешките. Покрай описанието на нейната перфектност забравих да спомена, че имаше сапфирен полумесец, татуиран на челото. От него се разпростираха линии, които ми напомняха на морски вълни. Те започваха от веждите й стигаха чак до скулите й.

Тя беше вампир.

— Казах, че се надявахме ти да имаш обяснение защо един току-що белязан вампир, който още не е минал през целия цикъл на Промяната, има на челото си символ за старшинство.

— Значи аз не съм вампир?

Смехът и беше като музика.

— Все още не, Зоуи. Но според мен фактът, че белегът ти е завършен, е добра поличба.

— О… Аз… аз… добре. Това е добре.

За щастие баба ме спаси от пълно унижение.

— Зоуи, това е Главната жрица на «Дома на нощта» Неферет. Тя се грижеше много добре за теб, докато беше… — Баба направи пауза, предполагам, за да не каже «в безсъзнание». — Докато беше заспала.

— Добре дошла в «Дома на нощта». Зоуи Редбърд — каза сърдечно Неферет.

Погледнах към баба и после обратно към Неферет Чувствах се повече от глупаво, когато запелтечих:

— Това… това всъщност не е моето име. Фамилията ми е Монтгомъри.

— Така ли? — Неферет повдигна тънките си вежди. — Едно от предимствата на това да започваш нов живот е, че се предоставят избори, които не си имал преди. Ако можете да избираш, кое щеше да е истинското ти име.

Нямах никакви колебания.

— Зоуи Редбърд.

— Значи от този момент нататък ще бъдеш Зоуи Редбърд. Добре дошла в новия си живот.

Тя протегна ръка, сякаш искаше да стисне моята, и аз автоматично я протегнах. Вместо това тя ме хвана за лакътя, което ми се стори много странно, но някак си го усещах като правилно.