Алисън Ноел - Синя луна

Поглеждам Райни, която клати глава, прави ми знак да не го слушам и шепне да почакам Роми, да имам търпение до полунощ, тоест още няколко часа. Местя поглед към Деймън и виждам как дишането му става все по-накъсано, лицето му губи цвета си…

— А ако лъжеш? — насочвам цялото си внимание към Роман.

— Тогава ще умре.

Преглъщам и свеждам поглед към пода, неспособна да реша какво да правя. Да се доверя ли на Роман, злия безсмъртен, отговорен за всичко това? Или да се доверя на Райни, зловещата близначка, с нейните неясни ехтящи думи и странното й поведение? Затварям очи и се опитвам да се съсредоточа, да чуя какво става в стомаха ми. Той никога не ме лъже, въпреки че невинаги се съобразявам с него. Но този път е подозрително спокоен. Чувам гласа на Роман и отварям очи.

— … Но ако не те мамя, той ще живее . Така че не виждам какъв избор имаш.

— Не го слушай — ехти гласът на Райни. — Той не е тук, за да ти помогне, а аз. Аз ти изпратих видение онзи ден в Съмърленд. Аз ти показах всички съставки, нужни за спасението му. Последния път ти отказаха достъп до акашките хроники, защото ти вече бе направила своя избор. С Роми се опитахме да ти покажем пътя, да помогнем и да ти попречим да заминеш, но ти отказа да ни послушаш, а сега…

— Мислех, че не знаете нищо за мен — присвивам очи. — Мислех, че нямате достъп…

Хвърлям бърз поглед към Роман и разбирам, че трябва да бъда внимателна в думите си.

— Мислех, че не можете да виждате разни неща.

Райни ме поглежда удивено, клати глава и казва леко обидено:

— Никога не сме те лъгали, Евър. Да, ние наистина не можем да виждаме определени неща. Но Роми предусеща, а аз предвиждам нещата, а двете заедно имаме видения и чувстваме какво ще стане. Така те намерихме първия път и се опитвахме да те насочваме в правилната посока, като използваме предусетената от нас информация. И понеже Райли искаше да се погрижим за теб…

— Райли? — трепвам и усещам, че стомахът ми се преобръща. — Нима и тя е в течение на нещата?

— Срещнахме я в Съмърленд и я разведохме наоколо. Дори ходихме заедно на училище в един частен колеж, който тя материализира. Затова сме облечени така — сочи към плисираната пола и сакото, униформата, с която двете сестри не се разделят. Припомням си, че Райли си мечтаеше да отиде в частен пансион, за да се махне от мен, както казваше. Това доказваше, че е възможно да е материализирала такова училище.

— После тя реши да… — Райни се запъва, стрелка с поглед Роман и продължава с нова сила: — Да премине отвъд… и ни помоли да се погрижим за теб, ако някога се върнеш в Съмърленд.

— Не ти вярвам — казвам, въпреки че нямам основание за това. — Райли щеше да ми каже, тя щеше…

Но после си спомням как веднъж каза, че се е запознала с някакви хора и те са й показали разни неща, и се запитвам дали не е говорила за близначките.

— Познаваме и Деймън. Той ни помогна веднъж беше много отдавна. — Поглежда ме и когато вижда, че съм готова да й обърна гръб, казва бързо. — Но ако изчакаш още няколко часа да узрее противоотровата, Роми ще дойде и тогава…

Обръщам поглед към Деймън. Тялото му се съсухря пред очите ми, кожата му изтънява и избледнява, очите му хлътват, дишането става все по-трудно, всяко следващо поемане на въздух е по-слабо от предишното. Разбирам, че имам само един избор.

Обръщам гръб на Райни и питам Роман:

— Какво трябва да направя?

Роман кима, взема бутилката от ръцете ми и казва.

— Ще ни трябва нещо остро.

Примигвам объркано.

— Какви ги говориш? Ако тук има противоотрова, както твърдиш, защо не му я дадем да я изпие? Тя… е готова, нали?

Стомахът ми се гърчи под тежкия му поглед, който не изпуска моя нито за миг.

— Напълно готова. Но й трябва една последна съставка, за да подейства.

Свивам устни, трябваше да се сетя, че няма да е просто, щом е замесен Роман.

— Каква съставка? — питам и гласът ми трепери заедно с цялото ми същество. — Каква игра играеш сега?

— Хей, спокойно! — усмихва се той. — Не е толкова сложно. И със сигурност няма да ни отнеме часове .

И кима с глава към Райни.

— Всичко, което ни трябва, са няколко капки от твоята кръв.

Взирам се в него, опитвам се да разбера. Какво значение има моята кръв?

Роман отговаря спокойно на незададения въпрос:

— За да спасим безсмъртния ти приятел, трябва да му дадем противоотровата заедно с малко кръв от неговата истинска любима. Вярвай ми, това е единственият начин.