Мерилин Кей - Днес го имаш, утре го губиш

Трейси поклати глава.

— Не. Първата нощ успях да стана невидима и да огледам наоколо, но не открих нищо. Над нас има още един етаж, но вратата в горната част на стълбите е заключена. Предполагам, че са там.

Над тях се чу скърцане и потвърди думите на Трейси. Горе имаше някого.

— Мисля, че знаят за дарбата ми — продължи Трейси. — Шепнат, дори когато съм невидима и не мога да чуя какво си говорят.

— Опита ли се да ги попиташ какво искат?

— Опитах, разбира се — отвърна Трейси. — Казват само да имам търпение. Може би искат да съберат всички и тогава ще обяснят какво искат — тя се опита да се усмихне. — Не се обиждай, но се надявах следващата да е Джена. Тя би могла да прочете мислите им и да разбере какво става.

— Не мога да повярвам, че толкова спокойно приемаш всичко — учуди се Емили.

Трейси сви рамене.

— Все някой трябва да запази присъствие на духа. Картър е безполезен, разбира се. Държи се както в училище. Прави каквото му кажат, а в останалото време се взира в пространството. Сара напълно откачи и почти не говори. Може би е в шок.

— Разбирам я — каза съчувствено Емили. — Знаят ли за дарбите на всички?

— Нямам представа! — отвърна Трейси за пореден път. После погледна тъжно Емили. — Съжалявам, че те замесих в това. Те ме накараха да напиша имейла.

— Няма значение. Исках да ви помогна. Неприятно ми е, че не успях да видя какво ще стане навреме. Можеше да ви предупредя.

— Стига глупости. Нямаше да ги спреш.

Стомахът на Емили силно изкъркори.

— Гладна си — заяви Трейси. — Облечи се и ще закусим. Признавам, грижат се много добре за нас. Храната е хубава, а и има много забавления.

— Но затворът си остава затвор — напомни й Емили, докато обличаше спортния екип на леглото.

— Поне е луксозен затвор — рече Трейси. — Има дивидита, ексбокс конзола, игри… — тя още изброяваше хубавите страни на къщата, когато излязоха от стаята.

Емили не се заблуди от веселия тон на Трейси. Това беше типично за Трейси поведение — поемаш нещата в свои ръце и се опитваш да повдигнеш духа на другите. Очевидно не действаше на Мартин. Когато влязоха в трапезарията, той седеше отпуснато на един стол и гледаше нещастно чинията си.

— Обичам яйцата пържени само от едната страна — изхленчи той.

— Млъквай и яж — нареди му Трейси. — И бърканите яйца са вкусни. А има и хубав, хрупкав бекон.

Мартин започна да яде, но по изражението му (или по-скоро по липсата на изражение) не можеше да се разбере дали му е вкусно. Сара изглеждаше точно както я беше описала Трейси — много уплашена.

Емили се сети за бутилката в колата и внимателно огледа храната. Трейси обаче й беше казала, че им дават хубави неща, а Мартин не показваше никакви странични ефекти. Освен яйца и бекон, имаше препечени филийки и портокалов сок, който изглеждаше прясно изцеден. Емили не вярваше, че ще успее да хапне нещо, но остана изненадана от себе си.

Може би защото къщата не изглеждаше никак страшна. Макар и да нямаше прозорци, мястото изглеждаше съвсем обикновено. Седяха на голяма маса и удобни столове, комплект с масата. Чиниите бяха с флорални мотиви, подобни на сервиза в дома на Емили. Вилиците, ножовете и лъжиците бяха истински, не пластмасови.

Емили леко докосна острието на ножа. Е, не беше достатъчно остър да среже нещо по-твърдо от яйце. Не че щеше да има смелост да намушка човешко същество…

Снощи похитителите й не се бяха държали като закоравели злодеи. Жената не беше особено мила, но и не се бе държала лошо, а мъжът беше внимателен.

Емили беше почти сигурна, че мъжът, който влезе в трапезарията, беше същият. Беше слаб, леко плешив и с добре оформена къса брадичка. Очила с телена рамка бяха кацнали на носа му. Когато стигна до масата, всички замръзнаха и го погледнаха.

Той остави пакет салфетки.

— Имате ли нужда от нещо? — обърна се той към всички. — Май сте още малки да пиете кафе.

Изобщо не беше страшен. Всъщност, докато оглеждаше масата, явно се чувстваше неловко, сякаш беше леко притеснен.

Никой не каза нищо.

— Мога да препека още филийки, ако искате — предложи той. Никой не пожела допълнително и той излезе от стаята облекчено.

Емили продължи да яде и забеляза как една сълза се стече по лицето на Сара. Трейси явно също беше забелязала. Тя седеше до Сара, наведе се и я прегърна през раменете.

— Всичко ще бъде наред — каза успокояващо тя.

Сара потръпна и избута ръката на Трейси.

— Махай се.

Емили я погледна заинтригувано. Не познаваше добре Сара, но в клас винаги беше много мила и никога не се държеше грубо. Очевидно ситуацията й се отразяваше. Емили се надяваше, че ако се наложеше, Сара щеше да използва дарбата си.