Мерилин Кей - Днес го имаш, утре го губиш

— И това е достатъчно? — възкликна Трейси. — Има големи ходила и си няма приятел?

Аманда кимна.

— Да. Малко е странно, нали? Може би дарбата ми става все по-силна. Или пък ми е лесно да съжалявам други хора, защото не са като мен.

Трейси и Емили отново се спогледаха.

— Аманда, това е лоша новина — каза Трейси сериозно. — Разчитахме на дарбата на Сара, за да се измъкнем от тук.

— Тя така или иначе не я използва — изтъкна Аманда.

— Да, но мислехме, че ако ситуацията стане много лоша, тя ще се предаде и ще ни помогне — каза й Емили. После погледна Аманда замислено. — Случайно да имаш дарбата на Сара?

Аманда поклати глава.

— Пробвах на закуска. Опитах се да те накарам да разлееш сока си.

— Много благодаря — отвърна Емили.

— Ами, както казах, ти си виновна, че съм тук. Не мога просто да щракна с пръсти и да се върна в тялото си. Не е толкова лесно. По-трудно е да изляза от нечие тялото, отколкото да вляза — тя погледна Трейси, сякаш я винеше за нещо. — Мислиш ли, че бих останала в тялото ти толкова дълго, ако можех да се измъкна по-рано? — Аманда стана и започна да крачи. — Знаете ли какво най-много ме тормози? Че ти повярвах! Всички знаят, че повечето от предсказанията ти не са верни. Ако бях останала в тялото си, всичко щеше да е наред.

Емили разбра, че се усмихва, едва когато Аманда попита:

— Кое е толкова смешно?

— Видях, че следващата ще е Сара. Казах, че ще си ти, защото ми лазеше по нервите и исках да те уплаша.

Аманда се намръщи.

— Значи си по-виновна, отколкото мислех. Когато онези разберат, че нямам дарба, ще се отърват от мен, както се отърваха от Картър.

Емили имаше чувството, че е редно да се извини, но не вярваше Аманда да се почувства по-добре. А и Аманда се държеше толкова… типично за Аманда, че не съжаляваше особено.

Трейси проговори:

— Аманда, след като влезе в тялото ми, между нас се установи някаква връзка — Аманда-Сара изглеждаше толкова ужасена, че Трейси бързо добави. — Е, не че сме станали приятелки, но ти разбра как действа дарбата ми. И се научи да изчезваш, помниш ли? Може би същото ще се случи и сега и ще овладееш силите на Сара — тя се обърна към Емили: — Можеш ли да видиш какво ще се случи?

— Ще опитам — отвърна Емили. Тя се дръпна, притвори очи и остави погледа й да се замъгли. После си представи Аманда. Образът бавно придоби свой, собствен живот и Емили видя Аманда-Сара в голямо помещение с много бюра, гише и хора, чакащи на опашка. Дали това беше банка? Да, и Емили беше там, също и Трейси. Не успя да види добре другите хора. Момичето, което приличаше на Сара, притеснено потриваше ръце и изглеждаше съвсем безполезно. И уплашено.

После сякаш над образа се спусна завеса. Когато картината се проясни, Емили видя Сара в съвсем друга светлина. Тя контролираше всичко, караше хората да се движат, беше поела нещата в свои ръце. Изглеждаше уверена, сякаш притежаваше власт…

Образът избледня и Емили отвори очи. Аманда-Сара и Трейси я погледнаха с очакване.

— Е? — попита Аманда. — Ще овладея ли дарбата на Сара?

— Не знам — отвърна безпомощно Емили. — Имах две съвсем различни видения. На едното я владееше, на другото не.

Трейси ококори очи.

— Видяла си два варианта на бъдещето?

— Може би — отвърна Емили. — Но не знам кое видение е истинското. Не ми се беше случвало досега.

— Наистина няма никаква полза от теб — заяви Аманда отвратено.

— Аманда, това не е вярно — сряза я Трейси. — Просто дарбата на Емили е по-сложна от нашите.

Аманда присви очи.

— Дано похитителите не я сметнат за прекалено сложна, че ще свърши като Картър — тя преглътна. — И като мен — в очите й отново се прокрадна страх.

— Успокой се — нареди й Трейси. — Заедно сме в този проблем, всички имаме дарби и все ще измислим нещо — този път обаче прозвуча колебливо и Аманда не изглеждаше убедена.

— Вчера изчезна, но това не ни помогна особено — каза тя. — Мартин не може просто да включи силата си, нещо трябва да го предизвика. Аз нямам дарбата на Сара. А Емили… Е, видяхме колко полезна може да бъде.

Трейси не знаеше какво да отговори. Емили също. В този момент се случваше нещо, което никога не си беше и помисляла.

Беше напълно съгласна с Аманда.

Джена седна сама в столовата. Почувства се някак странно. Преди да се сприятели с Емили и Трейси, винаги беше сама и това не я беше притеснявало. Може би не харесваше самотата толкова, колкото си мислеше. Сега приятелките й й липсваха.