Ема Донахю - Стая

През цялото време играем Дама, аз съм страшен от нашето Голямо измъкване, така че губя два пъти, после не искам повече да играя.

Пробваме дрямка, но не можем да изключим. Бозвам малко, лява, дясна, после лява пак, докато почти нищо не остава.

Не искаме никаква вечеря, нито един от нас. Трябва пак да облека тениската с повръщано. Мам казва, че може да си остана с чорапите.

— Иначе улицата може да ти нарани краката. — Изтрива си окото, после и другото. — Обуй си най-дебелите.

Не знам защо плаче за чорапи. Влизам в Гардеробчо да си намеря Зъб под възглавницата.

— Ще го мушна в чорапа.

Мам клати глава.

— Ами ако стъпиш на него и той ти убоде крака?

— Няма, той ще си стои отстрани.

Сега е 06:13, това значи наближава към вечер. Мам казва, че вече наистина трябва да съм увит в Черга. Стария Ник може да дойде по-рано, защото съм болен.

— Още не.

— Е…

— Моля те, не.

— Седни тук, така, за да мога да те навия веднага, ако се наложи.

Повтаряме плана отново и отново, за да ме упражняваме на деветте. Умрял, пикап, измъквам се, скачам, тичам, някой, бележка, полиция, горелка.

Все подскачам, като чуя бип-бип , но то не е истинско, само въображение. Гледам Врата, тя е много лъскава, като кама.

— Мам?

— Да?

— Нека го направим утре вечер.

Тя се привежда и ме прегръща здраво. Това значи „не“.

Пак я мразя мъничко.

— Ако имаше как, щях да отида вместо теб.

— Защо няма?

Поклаща глава.

— Толкова съжалявам, че трябва да си ти и че трябва да е точно сега. Но аз ще съм с теб в главата ти, нали не си забравил? Ще ти говоря непрекъснато.

Преговаряме план „Б“ много още пъти.

— А ако отвори Черга? — питам аз. — Само за да ме види умрял?

Мам не казва нищо за минута.

— Нали знаеш колко е лошо да се удря?

— Аха.

— Е, ами тази вечер случаят е специален. Наистина не вярвам да го направи, ще бърза да… да приключи с цялата работа, но ако случайно… това, което трябва да направиш, е да го удариш колкото можеш по-силно.

Иха.

— Да го риташ, хапеш, да му бъркаш в очите… — пръстите й ръгат въздуха. — Каквото и да е, за да избягаш.

Почти не мога да повярвам:

— Позволено ли ми е да го убия даже?

Мам изтичва до Шкаф, където се сушат нещата след миенето. Взема Гладък нож. Поглежда му лъскавото, аз се сещам за приказката как Мам го сложила на гърлото на Стария Ник.

— Дали ще можеш да го държиш здраво, вътре в чергата, и ако… — гледа се в Гладък нож. После го слага обратно при вилиците на Сушилка за чинии. — Какво ме прихваща?

Аз откъде да знам, ако тя не знае?

— Ще се намушкаш — казва Мам.

— Не, няма.

— Ще се намушкаш, Джак, как иначе? Ще се нарежеш на ивици, като се тръскаш вътре в чергата с голо острие… мисля, че си губя разума.

Поклащам глава.

— Тук си е. — Потупвам я по ръката.

Мам ме гали по гърба.

Проверявам дали Зъб си е в чорапа, бележката в гащите ми отпред. Пеем си, за да отмине времето, но тихо. „Отдай се“ и „Тъпани“, и „Дом насред полето“.

— Където елени и антилопи играят… — пея аз.

— Където рядко лоша дума се чува…

— И небето е безоблачно целия ден.

— Време е — казва Мам и отваря Черга.

Не искам. Лягам и си слагам ръцете на раменете, а лактите ми да стърчат. Чакам Мам да ме увие.

Вместо това тя ме гледа. Ходилата, краката, ръцете, главата, очите, нейните се плъзгат по целия мен, сякаш брои.

— Какво? — казвам аз.

Тя не казва нито дума. Навежда се, дори не ме целува, само докосва лице до моето, докато не знам вече кое чие е. В гърдите ми е та-да та-да та-да . Няма да я пусна.

— Така — казва Мам с дрезгав глас. — Ние сме страхмели, нали? Напълно страхмели. Ще се видим навън. — Слага ми ръцете по специалния начин със стърчащи лакти. Загъва Черга върху мен и светлината изчезва.

Навит съм в бодливото тъмно.

— Как е на стегнатост?

Опитвам дали мога да вдигна ръце над глава и гръб, остъргвам се малко.

— Добре ли е?

— Добре — казвам аз.

После само чакаме. Нещо идва на върха на Черга и започва да ми гали косата, ръката на Мам е, познавам даже, без да виждам. Чувам си дишането, което е шумно. Мисля си за Графа в торбата с пълзящите червеи. Те падат надолу надолу надолу пляс в морето. Червеите могат ли да плуват? Умрял, пикап, тичам, някой… не, измъквам се, после скачам, тичам, някой, бележка, горелка. Забравих полиция преди горелка , прекалено е сложно, ще объркам всичко и Стария Ник ще ме погребе наистина и Мам ще чака завинаги.