Ема Донахю - Стая

Въздухът е различен. Още съм в прашното на Черга, но като си повдигна носа съвсем малко, подушвам един въздух, дето е…

Навън.

Възможно ли е?

Не мърдам. Стария Ник просто стои. Защо стои мирно в двора? Какво смята да…?

Движи се отново. Аз съм си вкочанен вкочанен вкочанен.

Аууу , върху нещо твърдо. Не мисля, че издадох звук, не го чух. Мисля, че си прехапах устата, има онзи вкус, дето май е кървав.

Чувам друго бипкане, ама е различно. Тракане като много метали. Пак горе, после пльос долу, на лицето ми, ау-ау-ау! Дум! После всичко започва да се тресе и тупка, и трещи под моето отпред, земетресение е…

Не, пикапът е, трябва да е той. Хич не е като пърдене с уста, милион пъти повече е. Мам! Крещя в главата си. Умрял, пикап , това са две от деветте. Аз съм отзад в кафявия пикап точно както в приказката.

Аз не съм в Стая. Още ли съм си аз?

Сега се движи. Нося се в пикап наистина наистинско истина.

О, ред е на измъквам се , забравих. Започвам да правя като змия, но Черга се е стегнала повече, не знам как, заклещен съм заклещен съм. Мам Мам Мам… не мога да изляза, както упражнявахме, макар че упражнявахме ли упражнявахме, всичко се обърка, съжалявам . Стария Ник ще ме занесе на някакво място и ще ме погребе, и червеи пълзят навътре, червеи пълзят навън… Пак плача, носът ми тече, ръцете ми са преплетени под гърдите, боря се с Черга, защото тя вече не ми е приятел, ритам като Карате, но тя ме е хванала, тя е покровът за труповете за падане в морето… Звукът е по-тих. Не се движим. Пикапът е спрял.

Това е стоп, това е стоп знак стоп, което означава, че сега трябва да скачам , което е номер пет на списъка, а аз още не съм направил пет, ако не мога да се измъкна, как да скоча? Не мога да стигна до четири пет шест седем осем или девет, заклещен съм на три, той ще ме погребе с червеите…

Пак се движим, рррм-рррм .

Вдигам една ръка на лицето ми, което е цялото сополено, тя се остъргва до върха и издърпва другата ръка нагоре. Пръстите ми хващат въздуха, нещо студено, нещо метално, някакво друго, което не е метал с подуто. Хващам и дърпам дърпам дърпам, и ритам и коляното, ау-ау-ау ! Не е добре, не става. Намери ъгъла , да не би Мам да ми говори в главата или просто си спомням? Опипвам по цялото дълго на Черга, а на нея няма ъгъл, после го намирам и дърпам, разхлабва се съвсем малко мисля. Търкулвам се на гръб, но така е даже по-стегнато, вече не мога да намеря ъгъла.

Спрян, пикапът е спрян пак. Аз не съм още излязъл, трябваше да скоча на първото. Издърпвам Черга надолу, докато ще ми счупи лакътя, и виждам голямо ослепение, после изчезва, защото пикапът се движи рррм .

Мисля, че видях Навън, Навън е истинско и толкова ярко, но аз не мога…

Мам не е тук, няма време да плача, аз съм принц ДжакърДжак, трябва да съм ДжакърДкак или червеите пълзят навътре. Пак съм на отпред, свивам колене и изпъчвам дупе, ще пробия направо през Черга и тя вече е по-хлабава, маха се от лицето ми…

Мога да дишам всичкия прекрасен черен въздух. Сядам и обелвам Черга, все едно съм разкапан банан. Плитките ми излизат, навсякъде само коса в очите ми. Намирам си краката едно и две, изваждам се целият, успях успях, ще ми се Дора да можеше да ме види, щеше да изпее песничката „Направихме го“.

Друга светлина прелита отгоре. Нещата се плъзгат в небето, дето мисля, че са дървета. И къщи, и светлини на огромни стълбове, и няколко коли, и всичкото се носи. Като анимационно филмче, в което съм и аз, ама по-объркано. Държа се за ръба на пикапа, много твърд и студен. Небето е по най-много огромно, ей там има малко розово, оранжево, ама останалото е сиво. Поглеждам надолу, улицата е черна и дълга дълга натам. Знам да скачам хубаво, ама не като всичко се тресе и удря, и светлините са размазани, и въздухът е толкова странен, мирише на ябълка или нещо такова. Очите ми не работят както трябва, толкова ме е страх да съм страхмел.

Пикапът е спрял пак. Не мога да скоча. Не мога да мръдна. Успявам да се изправя и да погледна навън, но…

Плъзвам се и се удрям из пикапа, главата ми удря нещо здраво, викам, без да искам:

— Aaaaa!

Метален звук. Лицето на Стария Ник. Той е извън пикапа с най-бясното лице, което съм виждал, и…

Скачам.

Земята ми счупва краката, строшава коляното, удря ме в лицето, но аз тичам тичам тичам, къде е някой ? Мам каза да викам на някой или на кола, или на светната къща, виждам кола, ама е тъмна вътре, а и нищо не ми излиза от устата, дето е пълна с коса, и продължавам да тичам. Тичай, Джак, и бърз бъди… Мам не е тук, но обеща, че ми е в главата и аз тичам тичам тичам. Рев зад мен, което е той, Стария Ник идва да ме разкъса на две трам-та-та , трябва да намеря някой , да извикам помощ помощ , но няма някой, няма никакъв някой, ще се наложи да тичам завинаги, но дъхът ми свърши и не виждам, и…