Лиан Хърн - Началото (Първа част)

Всички тези мисли пронизаха съзнанието на Шигеру, когато Мори Юсуке се простря по очи пред тримата братя Отори. Той бе майстор ездач и обучаваше Шигеру и синовете на останалите воини. Грижеше се за отглеждането и развъждането на конете на Отори, които според мълвата бяха синове на речния дух; сега за разплата речният дух бе отнел неговия. Семейството му бе от средната класа, но заможно. Техните умения и напояваните ливади им бяха донесли благоденствие. Благосклонността, която Шигемори проявяваше към Юсуке, стигаше дотам, че му бе поверил обучението на синовете си.

Юсуке бе пребледнял, но се владееше. Вдигна глава по заповед на Шигемори и заговори с тих, ясен глас.

— Владетелю Шигемори, дълбоко съжалявам за болката, която ви причиних. Дойдох, за да ви предложа собствения си живот. Моля ви единствено да ми позволите да си го отнема сам, както подобава на един воин.

Няколко мига Шигемори не изрече нито дума. Юсуке отново сведе глава. Шигеру долови нерешителността на своя баща, знаеше и причините, които я обуславяха. Кланът не можеше да си позволи да загуби човек с вещината на Юсуке, но на оскърблението трябваше да се отвърне, в противен случай баща му щеше да накърни достойнството си, а поведението му щеше да се възприеме като слабост. Стори му се, че съзира нетърпение върху лицата на своите чичовци. Ендо също се бе навъсил.

Шоичи се прокашля.

— Мога ли да се изкажа, братко?

— Бих искал да чуя мнението ти — рече владетелят Отори.

— Според мен оскърблението и болката, причинени на семейството, са непростими. Прекалено голяма чест е да позволиш на този човек да сложи край на живота си. Смърт трябва да е присъдата и за всички членове на семейството му, а земите и цялата му собственост трябва да бъдат конфискувани.

Шигемори запремигва напрегнато.

— Това ми се струва прекалено — рече той. — Масахиро, какво е твоето мнение?

— Принуден съм да се съглася с брат си — отвърна Масахиро, облизвайки устни. — Вашият обичан син — владетелят Такеши, едва не загина. Владетелят Шигеру също бе застрашен. Потресът и скръбта ни бяха неимоверни. Фамилията Мори трябва да си плати за това.

Шигеру не познаваше добре чичовците си. Докато все още живееше в къщата на майка си, почти не ги виждаше. И двамата бяха значително по-млади от баща му, родени от втора съпруга, която и понастоящем живееше със своя най-голям син Шоичи; знаеше, че те самите са се сдобили с деца, едва-що проходили или съвсем малки, но никога не ги беше виждал. Сега наблюдаваше лицата им и слушаше думите им, все едно бяха непознати. Израженията им бяха на преданост към техния по-голям брат и на вярност към фамилията, но Шигеру имаше чувството, че зад вежливите им слова различава нещо по-дълбоко и себично. Освен това баща му беше прав — поисканото наказание бе прекалено сурово. Нямаше причини да се настоява за смъртта на семейството — той си спомни момчето, хлипащо на рибния яз, и другия брат, жената, чиито писъци на брега бяха наподобили зов на бекас — освен ако чичовците му не копнееха за собствеността на Юсуке — плодородните земи, богатата реколта и най-вече неговите коне.

Баща му прекъсна мислите му:

— Владетелю Шигеру, ти беше най-пряко засегнат от тези нещастни събития. Какво според теб би било справедливото и заслужено наказание за виновниците?

За първи път от него се искаше да говори по време на аудиенция, макар че бе присъствал на не една.

— Убеден съм, че чичовците ми се ръководят единствено от предаността към моя баща — отвърна той и се поклони дълбоко. После вдигна глава, изпъна рамене и продължи: — Но смятам, че преценката на владетеля Отори е правилна. Владетелят Мори не бива да отнема своя живот — по-скоро трябва да продължи да служи на клана, който има голяма полза от неговата отдаденост и от уменията му. Той е загубил най-големия си син, с което вече е наказан от небесата. Нека предложи обезщетение, като поднесе един от по-малките си синове на божеството на реката, пращайки го да служи в светилището, или като дари коне на светата обител.

Шоичи заяви:

— Владетелят Шигеру проявява мъдрост, несвойствена за годините му. Не мисля обаче, че това има нещо общо с оскърблението, нанесено на семейството.

— Оскърблението не беше чак толкова голямо — отвърна Шигеру. — Представляваше злополука по време на момчешка игра. Участваха синове и от други фамилии. Ще се търси ли отговорност и от техните бащи?

Въпросните бащи до един присъстваха в залата — Ендо, Мийоши, Мори и неговият собствен… Нещо възпламени в гърдите му гняв и той избухна: