Лиан Хърн - Началото (Първа част)

Във втори паланкин го придружаваше неговият учител Ичиро — далечен братовчед на баща му, който отговаряше за обучението му още от четиригодишната му възраст, когато бе започнал да изучава четмо, писмо с четка, история, поезия и класиците. Носачите на паланкина минаха тичешком през портите. Всички стражи пристъпиха напред и паднаха на колене, когато паланкинът бе оставен на земята и от него слезе Шигеру. Той прие поклоните им, свеждайки леко глава, и после изчака почтително Ичиро да се измъкне от своя паланкин. Човек, водещ заседнал живот, учителят му вече страдаше от болки в ставите, които затрудняваха всеки поклон. Старецът и момчето застинаха за миг, вперили поглед в градината, внезапно обладани от една и съща радост. Азалиите вече почваха да цъфтят и храстите бяха обагрени в алено. Около декоративните езера перуниките искряха в бели и морави цветове, а наскоро разлистилите се овошки сияеха в своите свежи зелени премени. През градината течеше малък поток и под прозрачната му повърхност проблясваха червено-златисти шарани. Откъм срещуположния край на градината долиташе тих плисък — звукът от реката при отлив, а на фона на аромата на цветята се долавяше познатият мирис на тиня и риба.

В зида имаше сводесто отверстие, през което потокът се вливаше в реката отдолу. Шигеру забеляза, че решетката от преплетени бамбукови стебла, която обикновено препречваше отвора, за да не позволява на безпризорните кучета да влизат в градината, сега бе дръпната встрани. Момчето се усмихна вътрешно, спомняйки си как самият той бе излизал по същия начин на речния бряг. Сигурно Такеши си играеше отвън, по всяка вероятност увлечен в битка с камъни, а майка му се ядосваше заради него. По-късно Такеши щеше да бъде смъмрен, задето не е готов, облечен в своите най-хубави одежди, за да поздрави своя по-голям брат, но после и майка му, и брат му бързо щяха да му простят. Мисълта за предстоящата среща с по-малкия му брат изпълни Шигеру с приятно нетърпение.

Чийо го посрещна с „добре дошъл“ откъм верандата и щом се обърна, той видя една от прислужниците коленичила до нея върху дъските с купа вода, готова да умие нозете им. Ичиро въздъхна с искрено задоволство и с широка усмивка, каквато никога не се появяваше на лицето му в крепостта, пое към къщата, но преди Шигеру да успее да го последва, отвъд градинския зид се разнесе вик и прецапвайки през водата, пред тях се появи Ендо Акира. Целият беше в кал, а върху челото и шията му се виждаха рани, които кървяха.

— Шигеру! Брат ти! Падна в реката!

До неотдавна Шигеру бе участвал в подобни битки и тогава Акира бе един от неговите младши офицери. Момчетата от Отори, заедно с Акира и Мийоши Кахей — най-добрия приятел на Такеши — бяха в непрестанна вражда със синовете на фамилията Мори, които живееха на отсрещния бряг на реката и считаха рибния яз за свой собствен мост. Момчетата водеха своите битки с обли черни камъни, които измъкваха от наноса при отлив. Те до един бяха падали в реката по някое време и се бяха научили да се справят с нея във всичките й коварни настроения. Той се поколеба, обзет от неохота да се хвърля във водата, да изцапа дрехите си и да оскърби майка си, принуждавайки я да го чака.

— Моят по-малък брат може да плува!

— Не! Не изплува на повърхността!

Пристъп на страх накара устата му да пресъхне.

— Покажи къде.

Той скочи в потока и Акира го последва. От верандата чу Ичиро да го вика гневно:

— Владетелю Шигеру! Сега не е време за игра! Майка ти те чака!

Забеляза колко ниско трябва да се наведе, за да мине през отвора. Чуваше различните тонове на водата, на малкия водопад откъм градината, плисъка на потока, който протичаше под свода и се спускаше на плажа до реката. Скочи в калта, почувства я лепкава и зловонна върху сандалите си. Изу ги, после бързешком свали връхната си дреха и робата си и ги пусна в тинята, без да обръща внимание, втренчен единствено в пустата зелена повърхност на реката. Надолу по течението вдясно видя първата колона на незавършения мост, стърчаща от водата, а настъпващият прилив образуваше въртоп около основите му и една лодка, управлявана от младо момиче. За миг той спря поглед върху й и тутакси разбра, че тя знае за произшествието и вече се бе изправила, събличайки горната си роба, готова да се гмурне. После погледна нагоре по течението към рибния яз, при който две от по-малките момчета на Мори бяха коленичили и надничаха във водата.

— И Мори Юта падна — рече Акира.