Лиан Хърн - Заговорът

Сега владетелят Шигеру бе още по-достоен за любовта и верността ми. Предателството на чичовците му ме изпълваше с негодувание, изпитвах възмущение заради проявената към него подлост и в същото време бях ужасен от заговора, който бяха организирали срещу него. Оставаше и проблемът с едноръкия. През цялата вечер чувствах погледа на Кенджи върху себе си — знаех, че очаква да чуе какво съм научил, аз самият изпитвах неистово желание да разкажа всичко както на него, така и на господаря Шигеру. Но когато постелите бяха приготвени и слугите вече си бяха отишли, минаваше полунощ и аз изпитах неохота да разваля празничното настроение с лоши новини. Щях да си легна, без да отроня и дума, но Кенджи, единственият напълно трезвен сред нас, ме спря, докато отивах да угася лампите.

— Първо трябва да ни разкажеш какво си чул и видял.

— Нека да изчакаме до сутринта — опитах се да възразя.

Видях спусналия се зад погледа на Шигеру мрак да се сгъстява. Усетих, че ме залива неимоверна мъка, която тутакси ме отрезви.

— Предполагам, че трябва да научим най-лошото — рече той.

— Какво накара коня да отскочи назад? — попита Кенджи.

— Собственото ми безпокойство. Но когато се завъртя, видях едноръкия.

— Андо. И аз го видях. Не знаех дали си го забелязал в тълпата, не ти пролича.

— Той позна ли Такео? — попита незабавно владетелят Шигеру.

— Огледа и двама ви много внимателно, но в следващия миг се престори, че изобщо не го интересувате. Но самият факт, че е тук, вече предполага, че е чул нещо — отмести поглед към мен и довърши: — Твоят търговец вероятно се е разприказвал!

— Радвам се, че осиновяването вече е законно — рече Шигеру. — Това ти предоставя известна закрила.

Знаех, че трябва да му кажа за разговора, който бях подслушал, но ми бе трудно дори да заговоря за тяхната низост.

— Простете, господарю Отори — започнах, — чух чичовците ви да разговарят насаме…

— Докато броеше… или нарочно бъркаше броя на домочадието, предполагам — отбеляза той сухо. — Брака ли обсъждаха?

— Кой ще се жени? — попита Кенджи.

— Аз вече съм обвързан със споразумение за брак, който да запечата съюза с клана Тохан — отвърна Шигеру. — Въпросната дама е повереница на владетеля Ногучи. Казва се Ширакава — Кенджи повдигна вежди, но остана безмълвен. Шигеру продължи: — Чичовците ми дадоха ясно да се разбере, че осиновяването на Такео зависи от този брак — втренчи се в мрака и добави тихо: — Хванат съм в капан между две задължения. Не мога да изпълня и двете, но не мога и да отхвърля което и да е от тях.

— Такео трябва да ни разкаже какво са обсъждали владетелите Отори — измърмори Кенджи.

Беше ми по-лесно да говоря на него.

— Бракът е капан. Целта му е да прати господаря Шигеру далеч от Хаги, където популярността му и съпротивата му към съюза с Тохан може да доведат до разцепление в клана. Някой си на име Араи се е опълчил срещу Ийда на Запад. Ако Отори се присъединят към него, Ийда ще бъде притиснат между двамата — гласът ми заглъхна и аз се обърнах към Шигеру. — Господарят знае ли всичко това?

— Поддържам връзка с Араи — отвърна той. — Продължавай!

— Госпожица Ширакава има репутацията на жена, която носи смърт на мъжете. Чичовците ви замислят да…

— Ме убият? — гласът му бе делови и безстрастен.

— Не биваше да ви докладвам нещо толкова срамно — рекох едва чуто с пламнало лице. — Те са платили на Шинтаро.

Отвън се разнесе пронизително цвърчене на цикади. Усетих как челото ми се ороси от пот, нощта бе тъй надвиснала и неподвижна, черен мрак без луна и звезди. Откъм реката се носеше миризма на гнилоч и тиня — извечен мирис, древен като предателството.

— Знаех, че не съм им любимец — каза Шигеру. — Но да пратят Шинтаро срещу мен! Трябва наистина да ме смятат за опасен — той ме тупна по рамото. — Имам много неща, за които да благодаря на Такео. Радвам се, че ще бъде с мен в Инуяма.

— Шегуваш се! — възкликна Кенджи. — Не можеш да отведеш Такео там!

— Както изглежда, трябва да отида, а се чувствам в по-голяма безопасност, ако Такео е с мен. Както и да е, сега той е мой син. Трябва да ме придружава.

— Само се опитайте да ме оставите тук! — намесих се аз.

— Значи възнамеряваш да се ожениш за Ширакава Каеде? — попита Кенджи.

— Ти познаваш ли я?

— Чувал съм за нея. Че кой не е? Едва на петнайсет е, а както говорят, е истинска красавица.

— В такъв случай съжалявам, че не мога да се оженя за нея — гласът на Шигеру бе ведър и почти шеговит. — Но няма лошо, ако всички смятат, че ще го сторя, поне за известно време. Това ще отклони вниманието на Ийда и ще ни предостави още няколко седмици отсрочка.