Лиан Хърн - Пророчеството

— Ще бъде ли наказан? — попита той.

— Не, трябва да може да пътува. Освен това, както вече би трябвало да си разбрал, телесното наказание не го впечатлява. Но се погрижи да разбере съвсем точно какво изтърпява низвергнатият. Главата му може да е твърда, но сърцето му е меко.

— Господарят каза, че това е основната му слабост — отбеляза Акио.

— Да, ако не беше така, щяхме да имаме един нов Шинтаро.

— Меките сърца могат да се каляват — измърмори Акио.

— Е, вие, Кикута, най-добре знаете как се прави това.

Стоях коленичил на пода, докато те ме обсъждаха хладно, все едно бях стока — бъчва вино например, което можеше да се окаже особено фино или пък кисел бълвоч.

— Сега какво? — попита Акио. — Трябва ли да стои вързан, докато тръгнем?

— Кенджи каза, че ти сам си избрал да дойдеш при нас — обърна се към мен съпругата му. — Ако е истина, защо се опита да избягаш?

— Нали се върнах.

— Ще пробваш ли отново?

— Не.

— И ще отидеш в Мацуе с актьорите, без да правиш нещо, с което да изложиш на опасност тях или себе си?

— Да.

Тя се замисли за момент, но все пак нареди на Акио да ме върже. След като той го стори, двамата ме оставиха, за да подготвят заминаването ни. Прислужницата влезе с поднос храна и чай и безмълвно ми помогна да ям и да пия. След като изнесе подноса с купичките, повече никой не ме доближи. Вслушан в звуците в къщата, си мислех, че различавам цялата суровост и жестокост, скрита под всекидневната й песен. Заля ме вълна от умора. Примъкнах се до постелята, наместих се удобно, доколкото ми бе възможно, помислих си с безнадеждност за Джо-Ан и собствената си глупост и накрая съм заспал.

Събудих се внезапно. Сърцето ми блъскаше в гърдите, гърлото ми бе пресъхнало. Бях сънувал низвергнатия — ужасен сън, в който отдалеч един настоятелен глас, тънък като жужене на комар, ми шепнеше нещо, което само аз можех да чуя.

Акио сякаш бе стоял с долепено до външния зид лице. Описа до най-малка подробност изтезанията, на които хората на Араи бяха подложили Джо-Ан. Разказът му се точеше бавно и монотонно и от него кожата ми настръхна, а стомахът ми се сви на топка. От време на време Акио млъкваше задълго; тогава с облекчение си мислех, че е свършил, но после гласът му зазвучаваше отново.

Дори не можех да си запуша ушите. Нямаше начин да престана да го чувам. Съпругата на Кенджи беше права — това бе най-страшното наказание, което можеше да ми се измисли. Накрая вече съжалявах, че не бях убил Джо-Ан още първия път, когато го бях видял на речния бряг. Жалостта тогава бе възпряла ръката ми, но впоследствие тази жалост бе довела до фатални резултати. А можех да му осигуря бърза и милостива смърт! Сега заради мен бе принуден да търпи ужасни изтезания.

Когато най-накрая гласът на Акио окончателно секна, отвън долових стъпките на Юки. Тя влезе в стаята с купичка, ножици и бръснач в ръце. Следваше я прислужницата Садако, която пък донесе някакви дрехи, остави ги на пода и безмълвно напусна стаята. Чух я да казва на Акио, че обядът е готов, при което той стана и я последва в кухнята. Мирисът на готвено се носеше из къщата, но аз нямах никакво желание да ям.

— Трябва да ти отрежа косите — каза Юки.

Все още имах прическата на воин — обръснато чело и висок кок на темето, така ме бе научил Ичиро, учителят ми в имението на Шигеру. Не бях подстригван от седмици, нито се бях бръснал, макар че брадата ми все още бе доста оскъдна.

Юки ми развърза ръцете и краката и ме накара да седна пред нея.

— Ти си идиот — рече тя, щракайки с ножиците. Не отвърнах. Вече го осъзнавах, но освен това знаех, че вероятно пак бих сторил същото. — Майка ми се беше вбесила. Не знам какво я изненада повече: това, че си успял да я приспиш или че си посмял да го сториш — около мен се сипеха валма коси. — Едновременно с това бе и някак развълнувана — продължи Юки. — Казва, че й напомняш за Шинтаро, когато е бил на твоята възраст.

— Тя го е познавала?

— Ще ти кажа една тайна… Мама е била страстно влюбена в него. Щяла да се омъжва за Шинтаро, но от Племето били против и затова се омъжила за баща ми. Както и да е, мисля, че не би понесла някой да има такава власт над нея. От всички Кикута Шинтаро бил най-големият майстор на приспиването — никой не бил в безопасност в негово присъствие — Юки бе по-оживена и приказлива от всякога. Чувствах как ръката й леко трепери, докосвайки врата ми, докато студените ножици щракаха върху скалпа ми. Спомних си пренебрежителните думи на Кенджи за съпругата му, разказите му за момичетата, с които бе спал. Бракът помежду им бе като повечето бракове — уреден съюз между две фамилии. — Ако мама се бе омъжила за Шинтаро, аз щях да бъда някой друг — отбеляза Юки замислено. — Мисля, че и досега не е престанала да го обича някъде дълбоко в сърцето си.