Лиан Хърн - Разгромът

После мислите му се насочиха към единствения оцелял потомък на Кенджи — внука Хисао. „Моят син, помисли си с познатата смесица от съжаление, копнеж и гняв. Той не познава баща си, нито дядо си. Никога няма да каже нужните молитви за предците си. Няма кой друг да тачи паметта на Кенджи. Какво ли би станало, ако се опитам да си го върна?“

Но това би означавало да разкрие съществуването на момчето пред Каеде, пред дъщерите си и пред цялата страна. Тайната бе останала скрита тъй дълго, че той вече не знаеше как да заговори за нея. Само Кикута да бяха заявили готовност да преговарят, да направят известни отстъпки. Кенджи допускаше, че е възможно; беше избрал да се обърне към Акио и това му бе коствало живота, вследствие на което щяха да умрат и още двама млади. И Такео, също както Таку, се питаше колко ли убийци бяха оцелели във фамилията Кикута, но за разлика от него не изпита задоволство от предположението, че броят им намалява.

Пътеката бе тясна и малката група яздеше в колона по един — Сунаоми и двамата му васали, двамата охранители на Такео от Племето, още трима воини от Отори и двама от хората на Кахей. Но след като оставиха конете в подножието на свещената планина, където щяха да отседнат, Такео викна Сунаоми да язди до него и му разказа малко от историята на храма, за героите на Отори, погребани там, за хоо — свещената птица, свила гнездо в гъстата гора зад храма, и за воините, които се бяха посветили на Пътя на хоо .

— Може да те изпратим тук, когато поотраснеш; дъщеря ми идва всяка зима, откакто навърши девет години.

— Ще сторя онова, което чичо ми желае — отвърна момчето. — Така ми се иска да видя свещената птица със собствените си очи!

— Преди да се върнем в Ямагата, ще станем рано сутринта и ще отидем в гората. Сигурно ще видиш поне една, сега тук има много.

— Чикара ще пътува с кирина — възкликна Сунаоми, — а аз ще видя хоо ! Само че, чичо, какво трябва да научиш, за да следваш Пътя на хоо ?

— Хората, с които ще се срещнем, ще ти обяснят. Монахът Кубо Макото и воинът Мийоши Гемба. Основното учение е да отхвърлиш насилието.

Върху лицето на Сунаоми се изписа разочарование.

— Значи няма да усвоя пътя на лъка и на меча? Татко ни учи на него и иска да го овладеем.

— Ще продължиш да тренираш със синовете на воините в Хаги или в Инуяма, когато живеем там. Но Пътят на хоо изисква повече самоусъвършенстване и повече сила — както физическа, така и духовна. Може и да не си подходящ за него.

Видя как очите на момчето светнаха.

— Надявам се да бъда — рече Сунаоми полугласно.

— Голямата ми дъщеря ще ти разкаже повече, когато пристигнем в Хаги.

Такео едва успя да произнесе името на града, толкова силен бе копнежът му да е там, да е с Каеде. Но скри тези чувства по същия начин, по който цял ден бе таил болката и мъката си. При портите на храма ги посрещнаха с изненада и радост и тутакси изпратиха един монах да уведоми за пристигането им игумена Мацуда Шинген и Макото. Съпроводиха ги до постройката за гости. Такео остави там Сунаоми и другите мъже и бързешком прекоси градината, мина покрай зарибените декоративни езера, където се стрелкаха и пляскаха с опашки червени и златисти шарани, и пое към свещената гора зад храма, нагоре по стръмния склон на планината към мястото, където бяха погребани покойните владетели Отори.

Тук мъглата бе по-гъста и забулваше сивите фенери и надгробните камъни, които бяха потъмнели от влага и обрасли със зелени и бели лишеи, а в основата си бяха покрити с тъмнозелен мъх. Ново сламено въже проблясваше около гроба на Шигеру, пред който със сведени глави стояха малка група поклонници и се молеха на човека, превърнал се в герой закрилник на Средната провинция и на клана Отори.

Бяха предимно земеделци, както предположи Такео, сред които вероятно един-двама търговци от Ямагата. Видяха го да се приближава и тутакси го разпознаха по герба на робата му, както и по ръката в черна копринена ръкавица. Паднаха на земята, но той ги поздрави и ги подкани да станат, а после ги помоли да го оставят сам при гроба. Коленичи, вперил поглед в оставените там приношения — шепа алени цветя, няколко оризови сладки, стъкленица с вино.

Миналото бе навсякъде около него, с всичките си болезнени спомени и изисквания. Той дължеше живота си на Шигеру и досега го бе живял според волята на покойния. Лицето му бе мокро от сълзи.

Усети някакво движение зад гърба си и се обърна. Видя Макото, който вървеше към него с лампа в едната ръка и с малък съд с разпален тамян в другата. Той коленичи и ги постави пред гроба. Сивият дим се издигна бавно и тежко, смеси се с мъглата и насити въздуха с аромата си. Лампата гореше с ярък пламък.