Лиан Хърн - Разгромът

— Не се учудвам, че си причинил тревога в столицата — изкиска се Мацуда. — Само ми е чудно, че им трябваше толкова време да почнат да те заплашват.

— По мое мнение причините за това са две. Първата е, че императорът има нов генерал, който вече държи под контрол по-голямата част от Източната провинция и вероятно понастоящем се смята за достатъчно силен, за да ни предизвика. Втората е, че Араи Зенко се е свързал с Коно — привидно заради имението. Подозирам, че Зенко се вижда като мой наследник.

Такео усети, че гневът отново се надига в гърдите му, и осъзна, че Мацуда и Макото го знаят. В същото време си даде сметка, че в помещението има още един човек, седнал в сумрака зад Мацуда. Сега той се приведе напред и Такео разпозна Мийоши Гемба. Двамата бяха почти връстници, но също както Макото, Гемба сякаш бе неподвластен на времето. Лицето му бе обло и гладко, бе отпуснат и в същото време излъчваше мощ… всъщност наподобяваше мечка.

Нещо се случи със светлината. Лампите примигнаха и пред очите на Такео се извиси ярък пламък. Задържа се за миг във въздуха и после се устреми като падаща звезда навън в тъмната градина. Такео долови краткия съсък, с който дъждът го угаси.

Гневът му мигом изчезна.

— Гемба — възкликна той, — радвам се да те видя! Да не би да си прекарваш времето тук, учейки се да правиш магии?

— Императорът и придворните му са много суеверни — отвърна Гемба. — Разполагат с куп пророци, астролози и магьосници. Ако дойда с теб, бъди сигурен, че ще съперничим достойно на номерата им.

— Значи смятате, че трябва да замина за Мияко?

— Да — отвърна Мацуда. — Трябва да се явиш пред тях лично. Ще спечелиш императора на своя страна.

— Фокусите на Гемба няма да са ми достатъчни, за да го убедя. Императорът събира армия срещу мен. Опасявам се, че единственият разумен отговор е чрез сила.

— В Мияко ще се проведе малко състезание — каза Гемба. — Ето защо трябва да дойда с теб. Дъщеря ти също.

— Шигеко? Не, опасността е твърде голяма.

— Императорът трябва да я види и да й даде своята благословия и одобрение, ако ще става твоя наследница… което е задължително — също както Гемба, Мацуда изрече тези думи с озадачаваща категоричност.

— И дори няма да го обсъждаме? — попита Такео. — Няма ли първо да разгледаме всички възможности и да потърсим разумно решение?

— Ако държиш, нищо не ни пречи — рече Мацуда, — но вече съм на възраст, в която дългите дискусии ме изтощават. Виждам крайното решение, до което ще стигнем. Хайде да минем направо към него.

— Освен това бих искал да чуя мнението и съвета на съпругата си. Както и да изслушам висшите си васали и личния си генерал Кахей…

— Кахей винаги ще се обяви за война — рече Гемба. — Такъв си е по природа. Но ти трябва да избягваш открити стълкновения, особено ако силите от Изтока разполагат с огнестрелни оръжия.

Такео усети как от безпокойство тилът му настръхва, а по скалпа му плъзват тръпки.

— Сигурен ли си в това?

— Не, просто допускам, че скоро ще се случи.

— И пак Зенко ме е предал.

— Такео, стари приятелю, ако внедриш някакво ново изобретение, било то оръжие, или нещо друго, щом е резултатно, скоро тайната му ще бъде открадната. Това си е в човешката природа.

— Значи не е трябвало да позволявам използването на пушката? — той често съжаляваше за това свое решение.

— След като веднъж си се сдобил с нея, няма начин да не я приложиш в диренето на мощ. Точно както е неизбежно враговете ти да се възползват от нея в борбата си да те съборят от власт.

— В такъв случай трябва да се сдобия с повече и по-добри пушки от тях! Да ги нападна пръв и да ги сваря неподготвени, преди да успеят да се въоръжат.

— По принцип това е една от възможните стратегии — отбеляза Мацуда.

— Без съмнение онази, която брат ми Кахей би препоръчал — добави Гемба.

— Макото — рече Такео, — много си мълчалив. Какво смяташ?

— Знаеш, че не мога да те посъветвам да отидеш на война.

— И в такъв случай изобщо ще ме лишиш от съвета си? Ще си седиш тук, ще припяваш и ще правиш фокуси с огън, докато всичко, което съм се трудил да постигна, бъде унищожено? — той си даде сметка за тона си и млъкна, засрамен от раздразнението си и в същото време обезпокоен, че Гемба отново ще го разсее с пламък. Този път не последва впечатляващ номер, но пълното мълчание, което настъпи, бе не по-малко въздействащо. Такео почувства обединеното спокойствие и яснота на тримата си събеседници и осъзна, че разполага с пълната им подкрепа, но и с непоколебимата им решимост да го възпрат от прибързани или опасни действия. Мнозина от обкръжението му го ласкаеха или отстъпваха пред волята му. Тези хора никога нямаше да постъпят така и той им вярваше безпрекословно. — Ако ще ходя в Мияко, трябва ли да тръгна незабавно? Или да изчакам есента, когато времето се оправи?