Лиан Хърн - Разгромът

Освен това Такео или Каеде трябваше да обявят официално решението относно съдбата на заложниците. Най-вероятно сега вече щяха да издадат заповед за екзекуцията им, както повеляваше законът. Таку уважаваше изискването на Такео за законност и справедливост в страната, но и стремежът към отмъщение не му бе чужд. Смъртта на Кенджи засегна и Племето, тъй като той го бе оглавявал повече от двайсет години — сега от фамилията Муто трябваше да бъде избран негов заместник. Зенко — по-големият брат на Таку — бе най-близкият по родство мъж, тъй като Кенджи нямаше други деца освен покойната си дъщеря Юки. Ала Зенко бе приел името на баща си, не притежаваше умения на Племето и сега бе воин от най-висок ранг, глава на клана Араи и владетел на Кумамото.

При това положение оставаше само Таку, в много отношения очевидният наследник, изключително талантлив в използването на невидимостта и на фалшивия образ, обучен лично от Кенджи и спечелил доверието на Такео. Това бе още една причина да се обиколят Трите провинции, да се организират срещи с фамилиите от Племето, да се получи потвърждение за тяхната вярност и подкрепа и да се обсъди кой да бъде новият господар.

Освен това вече не го свърташе — бе прекарал в Инуяма цялата зима. Жена му бе приятна и децата го забавляваха, но животът у дома го отегчаваше. Сбогува се със семейството си без всякакво съжаление и тръгна още на следващия ден с чувство на облекчение, примесено с очакване. Яздеше коня, който бе получил от Такео още като дете, сина на Раку, на който сега бяха посветени множество конски светилища — бледосив, с катраненочерна грива и опашка. Беше го нарекъл Рюме. Животното от своя страна също бе станало баща на много жребчета и вече бе на почтена възраст, но Таку държеше на него и продължаваше да го използва.

Времето не бе подходящо за пътуване — тъкмо бе започнал сезонът на пролетните дъждове, но съобщаването на вестта не търпеше отлагане, а и той единствен можеше да я отнесе. Яздеше бързо въпреки лошото време с надеждата да хване Такео, преди да напусне Хофу.

Пристигането на кирина и срещата със сестра му бяха попречили на Такео да тръгне за Хаги незабавно, каквото бе желанието му. Племенниците му Сунаоми и Чикара бяха готови за път, но силна буря забави тръгването им с още два дни. Така че той все още се намираше в Хофу, когато Муто Таку пристигна от Инуяма в къщата на своя по-голям брат и помоли незабавно да бъде приет от владетеля Отори. Беше очевидно, че Таку носи лоша вест. Бе дошъл сам, привечер, изтощен и мръсен от пътуването, но въпреки това не бе пожелал да се изкъпе или да вечеря, преди да разговаря с Такео.

Не се знаеха никакви подробности, само тъжният факт, че Муто Кенджи е мъртъв. Нямаше тяло, което да бъде оплакано, нито камък, който да бе сложен на гроба му, най-тежката смърт за опечалените — далечна и нереална. Скръбта на Такео бе дълбока, подсилена от обзелото го отчаяние. При все това той не бе способен да даде воля на мъката си в дома на Зенко, нито да се довери напълно на Таку, както би му се искало. Реши да тръгне за Хаги на следващия ден и да язди бързо. Най-много от всичко искаше да види Каеде, да бъде с нея, да намери утеха в обятията й. Но другите му грижи не можеха да бъдат пренебрегнати и да чакат, докато овладееше мъката си. Трябваше да задържи при себе си поне единия син на Зенко; възнамеряваше да вземе Сунаоми — момчето щеше да е принудено да язди с неговата бързина — и да изпрати по-малкия с Ишида и кирина с кораб веднага щом времето се оправеше. Таку щеше да се погрижи за това. А Коно? Вероятно щеше да е възможно Таку да остане на Запад и да го държи под око. Кога ли щеше да получи вести от Фумио? Дали приятелят му бе успял да пресече пътя на тайно превозваните пушки? А в случай на провал колко ли време щеше да е нужно на враговете му да се изравнят с него по въоръжение?

Връхлетяха го спомени за учителя и за миналото. Тъгуваше не само за смъртта на Кенджи, а и за всичко, което произтичаше от нея. Кенджи бе един от най-близките приятели на Шигеру… още една връзка бе прекъсната.

Предстоеше и уреждането на въпроса със заложниците в Инуяма. Сега вече трябваше да бъдат убити, но според закона на екзекуцията трябваше да присъства или самият той, или член на семейството му. Щеше да му се наложи да пише на Сонода — съпруга на Аи — и да му проводи заповедта, а Аи да замести Каеде, което плашливата Аи не би одобрила.

Прекара по-голямата част от нощта буден, в компанията на скръбта, а на разсъмване извика Минору и му продиктува писмото до Сонода и Аи, но преди да си сложи печата, отново разговаря с Таку: