Лиан Хърн - Разгромът

— Прости ми — прошепна Шигеко. Не бе свикнала с неодобрението на майка си и упреците й я нараниха дълбоко. При все това се тревожеше и за близначките, защото чувстваше, че като родител Каеде не бе справедлива към тях. — Беше горещ ден; те учиха усилено. Имаха нужда от разходка.

— Могат да си играят и в градината. Мая трябва да замине отново.

— Това е последното ни лято заедно в Хаги! — възкликна умолително Шигеко. — Нека остане поне докато се върне татко!

— Мики се поддава на въздействие, но Мая вече става неуправляема! — възкликна Каеде. — А и никакво наказание не я стряска. След като е отделена от сестра й, ти и баща й може да се окажете най-добрият начин за обуздаване на волята й. Хем така ще имаме малко спокойствие през лятото!

— Мамо…? — започна Шигеко, но не намери сили да продължи.

— Знам, че според теб съм твърде сурова към тях — отбеляза Каеде след миг мълчание. Приближи се до дъщеря си и повдигна главата й, тъй че да вижда лицето й. После я притегли към себе си и я погали по дългите копринени коси. — Колко красива е косата ти! Точно като моята някога!

— Те копнеят за любовта ти — осмели се да каже Шигеко, усещайки как гневът на майка й стихва. — Мислят, че ги мразиш, защото не са се родили момчета.

— Не ги мразя — отвърна Каеде. — Срамувам се от тях. Ужасно е да имаш близнаци, все едно си прокълнат. Чувствам, че е било някакво наказание, предупреждение от Небето. А произшествия като това с котарака ме ужасяват. Често си мисля, че щеше да е по-добре, ако бяха умрели при раждането като повечето близнаци. Баща ти не пожела и да чуе за това. Той им позволи да живеят. Но сега се питам — с каква цел? Те са дъщери на владетеля Отори, не могат да заминат при Племето. Скоро ще станат на възраст за брак — кой от класата на воините би се оженил за тях? Кой би си взел за жена магьосница? Ако уменията им бъдат разкрити, може да им донесат дори смърт.

Шигеко усети, че майка й трепери.

— Обичам ги — прошепна Каеде, — но понякога ми причиняват толкова болка и ме изпълват с такъв страх, че ми се ще да бяха мъртви. А и винаги съм копняла за син, не мога да се преструвам, че не е така. Терзае ме и въпросът, за кого ще се омъжиш ти. Преди смятах за най-голямата благословия в живота си, че бях влюбена в баща ти и че можах да се омъжа за него. Но сега вече знам, че не е било безвъзмездно. В много отношения съм действала глупаво и егоистично. Опълчих се срещу всичко, на което бях обучавана от дете, отхвърлих всякакви съвети и очаквания и вероятно ще си плащам за това до края на живота си. Не искам да допуснеш същите грешки, особено след като изборът на съпруга ти вече се е превърнал в политически акт, тъй като нямаме синове и ти ще бъдеш наследницата.

— Често съм чувала татко да казва колко се радва, че едно момиче… че аз… ще наследя твоето владение.

— Така твърди, за да пощади чувствата ми. Всички мъже искат синове.

„Само че татко май не е сред тях“, помисли си Шигеко. Но думите на майка й, скритото в тях съжаление и сериозният й тон останаха в сърцето й.

Вестта за смъртта на Муто Кенджи пристигна в Инуяма около месец и половина по-късно. Кикута се раздвояваха между желанието да я запазят в тайна колкото се може по-дълго, за да се опитат да спасят заложниците, и изкушението да се похвалят, за да покажат на Отори, че отвъд Трите провинции той е безсилен.

По време на управлението на Такео и Каеде пътищата из Трите провинции бяха оправени и съобщенията до главните селища се доставяха бързо. Но отвъд източната граница, където Хребетът на високия облак образуваше естествена преграда, се простираха стотици километри дива природа, стигаща почти до свободния град Акаши — пристанището порта към Мияко, столицата на императора. Слуховете за смъртта на Муто Кенджи плъзнаха из Акаши в началото на четвъртия месец и от там вестта достигна до Инуяма по един търговец, който често освен стоки доставяше на Муто Таку информация от Изтока.

Макар и не съвсем неочаквана, вестта за смъртта на Кенджи изпълни Таку с печал и в същото време с гняв. В себе си знаеше, че щеше да е по-редно, ако старецът си бе отишъл от този свят в мир, в собствения си дом; опасяваше се, че опитът за сключване на примирие щеше да се възприеме от Кикута като проява на слабост и само щеше да ги насърчи в по-нататъшните им действия, и се молеше смъртта на Кенджи да е била бърза и не лишена от смисъл.

Чувстваше, че той лично трябваше да съобщи вестта на Такео; Сонода и Аи се съгласиха Таку незабавно да тръгне за Хофу, където Такео бе заминал по управленски дела, докато Каеде и децата им се бяха върнали в Хаги за лятото.