Лиан Хърн - Разгромът

— Трябва да обсъдим няколко неща — отвърна Такео.

Фумио даде знак с глава и хората му се преместиха на друга маса.

— Имам подарък за теб — рече на Такео. — Ще те разсее и ще забравиш неприятностите. Опитай се да познаеш какъв е! Надхвърля и най-съкровеното ти желание!

— Има едно нещо, което искам повече от всичко — отвърна Такео сериозно. — Ще ми се, преди да склопя очи, да видя кирин.

— Аа, значи са ти казали. Негодници. Ще им изтръгна езиците!

— Казаха го на някакъв дребен търговец — рече Такео през смях. — Не ги наказвай. Истина ли е?

— И да, и не — отвърна Ишида. — Разбира се, не е истински кирин, кирина го има само в приказките, а това е истинско животно. Но е най-необикновеният звяр и прилича на кирин повече от всичко, което съм виждал на този свят.

— Ишида е влюбен в него — каза Фумио. — Прекарва часове наред в компанията му. По-зле е от теб и онзи твой стар кон… как му беше там името?

— Шън — отвърна Такео. Шън бе умрял от старост предишната година; никога нямаше да има друг като него.

— Не можеш да яздиш това същество, но може би ще измести Шън в чувствата ти — рече Фумио.

— Нямам търпение да го видя. Къде е?

— В храма Дайфукуджи; намериха му там една тиха градина с висок зид. Ще те заведем утре. А сега, след като ни развали изненадата, можеш да ни разкажеш и за неприятностите си — Фумио наля още вино.

— Какво знаеш за новия генерал на императора? — попита Такео.

— Ако ме беше попитал преди седмица, щях да ти отговоря: „Нищо“, тъй като отсъствахме половин година, но се върнахме през Акаши, а всички в свободния град не спират да говорят за него. Казва се Сага Хидеки, по прякор Ловеца на кучета.

— Ловеца на кучета?

— Обичал да ги отстрелва и разправят, че бил ненадминат. Изкусен с коня и лъка, блестящ стратег. Господства на Източните острови, а се говори, че имал амбицията да завладее всичките Осем острова. Наскоро получил назначение от императора да предвожда битките на негово божествено величество и да громи враговете му, за да постигне тази цел.

— Изглежда, аз съм сред враговете му — рече Такео. — Днес ме посети Коно, синът на владетеля Фудживара, за да ме уведоми. Очевидно императорът ще предяви към мен искане да се откажа от властта, ако не — ще прати срещу мен своя Ловец на кучета.

При споменаването на Фудживара Ишида пребледня.

— Сериозни неприятности — рече той глухо.

— В Акаши не се говореше за това — отбеляза Фумио. — Явно още не се е разчуло.

— Имаше ли някакви признаци, че в града се продават пушки?

— Не, точно обратното. Неколцина търговци се обърнаха към мен и ме попитаха за оръжия и селитра с надеждата да заобиколят забраната на Отори. Трябва да те предупредя, че предлагаха огромни суми. Ако генералът на императора се готви за война с теб, най-вероятно се опитва да се снабди с оръжие, а за тези пари рано или късно някой ще им го осигури.

— Опасявам се, че вече са на път да го сторят — рече Такео и разказа на Фумио за подозренията си към Зенко.

— Имат по-малко от ден преднина — отбеляза Фумио, пресуши чашата си и се изправи. — Можем да им пресечем пътя. Искаше ми се да видя изражението ти, когато ти покажа кирина, но Ишида ще ми го опише. Задръж владетеля Коно в Западната провинция, докато се върна. Преди да се подсигурят срещу пушките, няма да те предизвикат на бой. Но веднъж снабдят ли се с огнестрелно оръжие… те разполагат с повече ресурси, желязна руда и ковачи, а и с повече хора от нас. Вятърът духа на запад — ако тръгнем сега, ще хванем прилива.

Той викна на придружителите си и те също станаха, натъпкаха последните хапки в устата си, пресушиха чашите с вино и с неохота се сбогуваха с момичетата. Такео им даде името на кораба.

Фумио бе тръгнал тъй бързо, че двамата дори нямаха време да се сбогуват. Такео остана с Ишида.

— Фумио не се е променил — каза той, развеселен от незабавните действия на приятеля си.

— Винаги е такъв — отвърна Ишида. — Като вихрушка, не се спира — лекарят наля още вино и отпи жадно. — Вълнуващ спътник, но изтощителен.

Двамата разговаряха за пътешествието, след което Такео му разказа последните вести за семейството си, към което Ишида неизменно проявяваше най-жив интерес, тъй като от петнайсет години бе женен за Муто Шизука.

— Болката ви май се е засилила? — попита лекарят. — Личи по лицето ви.

— Да, от влажното време се влошава, даже понякога ми се струва, че има някакъв остатък от отровата, която се задейства. Често раната под белега изглежда възпалена. И тогава почва да ме боли цялото тяло.