Лиан Хърн - Разгромът

При един тъмен ъгъл недалеч от пристанището, все така невидим, той потъна в сенките и се появи отново, предрешен като търговец, окъснял след някаква работа в града, нетърпелив да разсее умората с няколко питиета в компанията на приятели. Въздухът бе пропит с мирис на сол, на съхнеща риба и водорасли върху стойки на брега, на печена риба и октопод от гостилниците. Фенери осветяваха тесните улици, а зад тънките прегради запалените лампи хвърляха оранжево сияние.

На пристанището, опрели странично бордове, се търкаха един в друг дървени кораби и поскърцваха, поклащани от вълните на прилива; водата се плискаше в корпусите им, а масивните им мачти чернееха на фона на обсипаното със звезди небе. В далечината Такео различи островите на Обкръженото море; зад назъбените им очертания се забелязваше бледото сияние на изгряващата луна.

До кола, на който бе привързан един по-голям кораб, гореше мангал. Използвайки местното наречие, Такео викна към мъжете, клекнали край него. Те печаха парчета сушен морски охлюв и си подаваха стъкленица вино.

— Терада на този кораб ли пристигна?

— Да — отвърна един от тях. — Сега яде в „Умедая“.

— Да не си се надявал да видиш кирина 7 7 Митично животно, подобно на змей, кон и лъв, което според преданията съпровожда светците и носи късмет (яп.). — Б.пр. ? — попита другият. — Господарят Терада го е скрил някъде на безопасно място, докато го покаже на нашия върховен господар, владетеля Отори.

— Кирина ли? — Такео бе озадачен. Какво ли бяха намерили на Голямата земя Терада и Ишида?

— Трай си, нали е тайна — упрекна своя другар първият. — А ти плещиш пред всички!

— Ама това е кирин! — възкликна другият. — То си е истинско чудо да го видиш жив! И не доказва ли, че владетелят Отори е по-мъдър и справедлив от всички? Първо свещената птица хоо се върна в Трите провинции, а сега се появи и кирин! — той отпи голяма глътка вино и подаде стъкленицата на Такео. — Пийни за кирина и за владетеля Отори!

— Е, благодаря — рече с усмивка Такео. — Може и да го зърна някой ден.

— Пръв трябва да го види владетелят Отори!

Отдалечи се от тях, без да престава да се усмихва; острата напитка, както и добронамереността на мъжете го разведриха и повдигнаха духа му. „Едва когато почна да чувам само упреци към владетеля Отори, ще се откажа от управлението, си рече. Но не и преди това, не и за десетима императори и техните генерали.“

„Умедая“ беше гостилница, която се намираше между пристанището и основната част на града и една от множеството ниски дървени постройки, които гледаха към реката. От двете й страни растяха върби, а на колоните на верандата и на плоскодънните лодки, завързани пред нея, които пренасяха бали с ориз, просо и други селскостопански продукти от вътрешността до морето, бяха окачени фенери. Много клиенти седяха отвън, доволни от промяната във времето или загледани в красивия диск на луната, който се отразяваше със сребристи отблясъци в надигащия се прилив.

— Добре дошли! Добре дошли! — викнаха слугите, щом Такео отгърна завесите на гостилницата.

Той назова името на Терада и го отведоха в един ъгъл на вътрешната веранда, където Фумио енергично поглъщаше порция задушена риба, говорейки между хапките. Беше в компанията на доктор Ишида, който се хранеше със същата охота и го слушаше, леко усмихвайки се. Редом с него седяха и неколцина от хората на Фумио, някои от които Такео познаваше.

В прикритието на сенките няколко мига Такео се взираше внимателно в старите си приятели, докато прислужничките се суетяха наоколо с подноси храна и стъкленици с вино. Със закръглените си бузи Фумио изглеждаше по-здрав от всякога, макар че на слепоочието му се открояваше нов белег. За разлика от него Ишида бе някак остарял и измършавял и имаше жълтеникава кожа и болезнен вид.

Такео пристъпи към местата за сядане, но един от бившите пирати тутакси скочи и му препречи пътя, вземайки го за дребен търговец. След миг на объркване и изненада Фумио се изправи, бутна своя човек настрани, прошепвайки: „Това е владетелят Отори“, и прегърна Такео.

— Хем те очаквах, а пак не те познах! — възкликна. — Винаги се сепвам, не мога да ти свикна.

Доктор Ишида се усмихна широко:

— Владетелю Отори!

Той викна към една от прислужничките да донесе още вино и Такео се настани до Фумио и срещу лекаря, който се взираше в него на приглушената светлина.

— Някакви неприятности? — попита Ишида, след като тримата вдигнаха наздравица и отпиха.