Лиан Хърн - Разгромът

— Араи Зенко е бил очевидец на събитията, а човек с неговата честност няма да тръгне да изопачава истината — заяви иронично Коно. — Моето неприятно задължение е да уведомя владетеля Отори, че тъй като вие никога не сте искали позволението на императора или неговото одобрение, не сте изпращали налог, нито сте му изказвали почитанията си, управлението ви е незаконно и от вас се очаква да се откажете от властта си. Животът ви ще бъде пощаден, ако се оттеглите в изгнаничество на някой самотен остров за остатъка от дните си. Потомственият меч на клана Отори трябва да бъде върнат на императора.

— Недоумявам как смеете да носите подобно съобщение — отвърна Такео, прикривайки своя потрес и гняв. — Благодарение на моето управление в Трите провинции днес царят мир и благоденствие. Нямам намерение да отстъпвам управлението, докато дъщеря ми не порасне достатъчно, за да ме наследи. Имам добрата воля да вляза в съглашение с императора и с всеки друг, който се обърне към мен с мир; баща съм на три дъщери и съм готов да уредя техните бракове, ръководен от политически съображения. Няма обаче да отстъпя пред заплахи.

— Никой не е смятал, че ще го сторите — изрече глухо Коно с непроницаемо изражение.

Такео попита:

— Защо се появявате тъй внезапно точно сега? Къде беше интересът на императора преди години, когато Ийда Садаму грабеше Трите провинции и изтребваше народа си? Нима Ийда е действал с Божественото одобрение? — с крайчеца на окото си видя, че Минору направи леко движение с глава, и се опита да обуздае гнева си. Естествено, Коно се надяваше да го вбеси, да го предизвика да направи изявление на открито неподчинение, което да бъде изтълкувано като по-нататъшен бунт. „Зад всичко това стоят Зенко и Хана, помисли си. Но трябва да има и друга причина, поради която те… и императорът… дръзват да предприемат действия срещу мен. Каква слабост им дава сили и увереност? Какви предимства смятат, че притежават?“ — Не възнамерявам да проявявам неуважение към императора — поде по-предпазливо. — Божественият е тачен навсякъде на Осемте острова заради усилията му да постигне мир. Без съмнение целта му не е да започне война срещу собствения си народ, нали?

— Едва ли владетелят Отори е научил последните новини — рече Коно с нотка на печал. — Императорът е назначил нов генерал — потомък на една от най-старите фамилии на Изтока, владетел на много провинции и предводител на десетки хиляди воини. Мирът за императора е по-важен от всичко, но той не може да опрости престъпни деяния, а сега вече разполага и със силна десница, с която да налага възмездие и справедливост.

Думите, изречени тъй благо, притежаваха жилото на оскърбление и Такео почувства, че го залива гореща вълна. Струваше му се почти непоносимо да бъде обявен за престъпник — кръвта му на Отори се разбунтува срещу подобно твърдение. При все това години наред бе посрещал предизвикателства и уреждал спорове с мъдри преговори и умела дипломация. Вярваше, че тези методи нямаше да го подведат и сега. Остави думите и оскърблението да минат покрай него, възвърна самообладанието си и взе да обмисля какъв да бъде отговорът му.

Значи имат нов военачалник. Как така не съм разбрал за него? Къде е Таку, когато се нуждая от него? Къде е Кенджи?

Допълнителното въоръжение и хора, които Араи подготвяше — възможно ли бе да са в подкрепа на тази нова заплаха? Оръжията… ами ако са пушки? Какво би станало, ако вече пътуват към Източната провинция?

— Вие сте тук като гост на моя васал Араи Зенко — рече той накрая. — По тази причина сте и мой гост. Смятам, че трябва да удължите престоя си на Запад, да посетите имението на своя покоен баща и да се върнете с владетеля Араи в Кумамото. Ще пратя да ви повикат, когато съм готов с отговора за императора за това, къде ще отида, ако трябва да се откажа от управлението, и как най-добре бих могъл да запазя мира.

— Повтарям, аз съм само пратеник — каза Коно и се поклони с привидна искреност.

Зенко се върна, след което бе поднесен обяд. Макар че блюдата бяха изобилни и вкусни, Такео почти не се докосна до тях. Разговорът течеше с мнима лекота и вежливост. Когато приключиха, Зенко отведе Коно в стаите за гости. Джун и Шин, които чакаха на верандата, станаха и безмълвно последваха Такео в личните му помещения.

— Владетелят Коно да не напуска тази къща — рече той. — Джун, сложи стражи на портите. Шин, незабавно отнеси инструкции на пристанището. Владетелят Коно трябва да остане на Запад, докато не му дам писмено разрешение да се върне в Мияко. Същото се отнася за владетелката Араи и за синовете й.