Лиан Хърн - Разгромът

Настъпи кратък миг на неловкост, в който пролича, че никой от тях не се смята длъжен да се поклони първи; после Коно повдигна вежди едва забележимо и сведе глава, но с известна маниерна престореност, която изпразни жеста от съдържание. Такео изчака едно поемане на дъх и отвърна на поздрава.

— Владетелю Коно — рече той тихо. — Оказвате ми голяма чест.

Щом Коно седна, Такео огледа лицето му. Никога не бе виждал бащата на благородника, но това не пречеше Фудживара да нахлува в сънищата му. Сега отколешният му враг се сдоби с лице — лицето на сина му: високо чело, изваяни устни, без да знаеше, че Коно наистина приличаше на баща си в някои отношения, но далеч не във всичко.

— Аз съм този, комуто владетелят Отори оказва чест — отвърна Коно.

Словата му бяха вежливи, но Такео знаеше, че намеренията му са далеч от заявената добронамереност. Веднага си даде сметка, че няма шанс за откровен разговор. Срещата щеше да е трудна и напрегната и той трябваше да бъде хитър и проницателен, умел и категоричен. Опита да се успокои, съпротивявайки се на болката и умората.

Започнаха с разговор за имението. Зенко обясни онова, което знаеше за състоянието му, а Коно изрази желание лично да види имота. Такео се съгласи, тъй като чувстваше, че Коно не проявява интерес към земите и не възнамерява да живее там. Претенциите му към земята можеше да бъдат удовлетворени просто — като му изпращат част от приходите на имението в столицата, не целия данък, а процент от него. Явно имението бе правдоподобният претекст за посещението на Коно. Целта бе съвсем друга — не след дълго на прага се появи страж, който носеше съобщение за владетеля Араи. Зенко поднесе извиненията си с обяснението, че е принуден да ги остави насаме, но че отново ще се присъедини към тях за обяда.

След като той си тръгна, настъпи мълчание. Минору остави четчицата си. Коно рече:

— Трябва да изясня един деликатен въпрос. Може би ще е по-добре да разговарям с владетеля Отори насаме.

Такео повдигна вежди и отвърна:

— Моят хронист ще остане — след което даде знак на другите да напуснат помещението.

Щом те си тръгнаха, известно време Коно остана безмълвен. Когато заговори, гласът му бе по-топъл, а маниерът му — не така превзет.

— Искам владетелят Отори да знае, че аз съм просто един пратеник. Не храня вражда към вас. Знам твърде малко от историята между нашите две семейства… печалното стечение на обстоятелствата около владетелката Ширакава… но действията на баща ми често плашеха майка ми, докато беше жива, както и мен. Трудно ми е да повярвам, че не е имал вина за случилото се…

„Не е имал вина? — помисли си Такео. — Вината е била изцяло негова — страданията на съпругата ми, обезобразяването й, убийството на Амано Тензо, безсмисленото посичане на първия ми кон Раку, всички онези, които загинаха в битката по време на отстъплението.“ Не каза нищо.

Коно продължи:

— Славата на владетеля Отори се е разпространила из Осемте острова и е стигнала до самия император. Негово божествено величество и дворът му се възхищават на начина, по който донесохте мир на Трите провинции.

— Поласкан съм от техния интерес…

— Жалко, че всичките ви големи постижения така и не получиха одобрението на императора — Коно се усмихна с привидна любезност и разбиране. — И че произтичат от незаконната смърт — няма да стигна толкова далеч, че да я нарека убийство — на официалния представител на императора в Трите провинции Араи Дайичи.

— Владетелят Араи намери смъртта си също както баща ви в голямото земетресение.

— Както разбрах, владетелят Араи е бил застрелян от един от поддръжниците ви — от пирата Терада Фумио, известен престъпник. Земетресението е било причинено от ужаса на Небесата, породен от един такъв предателски акт срещу върховен господар — ето какво смятат в столицата. Има и други неизяснени смъртни случаи от онова време, които живо интересуват императора — например за владетеля Ширакава се говори, че е загинал от ръката на някой си Кондо Киичи, който е бил на служба при вас и който е замесен и в смъртта на баща ми.

Такео отвърна:

— Кондо умря преди години. Всичко това е минало. В Трите провинции се смята, че Небесата са се намесили в наказанието на Араи и на владетеля Ширакава заради техните злодеяния и предателства. Араи току-що бе нападнал моите невъоръжени люде. Ако е имало някакво предателство, то е било от негова страна. Земята поднесе онова, което Небето пожела.