Лиан Хърн - Разгромът

Братовчедите си размениха погледи, но единствените им думи бяха:

— Да, владетелю Отори.

— Минору — обърна се Такео към своя хронист. — Иди с Шин на пристанището и събери подробности за всички отплаващи кораби, особено за онези, чийто курс е към Акаши.

— Разбрах — отвърна Минору. — Ще се върна възможно най-бързо.

Такео се настани на верандата и се вслуша в промяната, която настъпи в атмосферата на къщата, след като нарежданията му бяха изпълнени — в тропота от стъпките на стражите, настоятелните и резки заповеди на Джун, напрегнатото суетене на прислужниците и приглушените им коментари, възклицанието на Зенко, съветите на Хана, поднесени с тих глас. Когато Джун се върна, Такео му нареди да застане пред личните му помещения и да не позволява никой да го безпокои. После се прибра вътре и прегледа описанието на срещата, което бе направил Минору, докато чакаше завръщането на хрониста си.

Буквите върху листа пред него го връхлетяха строги и безмилостни, изписани с почти безупречния почерк на Минору: изгнание, престъпник, незаконен, предателство .

Той положи усилие да овладее гнева, провокиран от тези обиди, давайки си сметка, че Джун се намира на по-малко от три крачки от него. Достатъчно бе да изрече една-единствена заповед — и те всички щяха да са мъртви: Коно, Зенко, Хана, децата… тяхната кръв щеше да отмие унижението, което чувстваше, че прониква в костите му и разяжда жизнените му органи. После щеше да атакува императора и неговия генерал още преди края на лятото, да ги изтласка обратно в Мияко и да опустоши столицата. Едва тогава гневът му щеше да се уталожи.

Затвори очи и пое дълбоко дъх, спомняйки си един друг военачалник, който бе убивал, за да изличи оскърбленията, и който бе започнал да обича самия акт на убиването, видя колко лесно можеше да поеме по същия път и да стане като Ийда Садаму.

Съзнателно се отърси от обидите и унижението, като си каза, че неговото управление е ръкоположено и благословено от Небето — видя го в присъствието на хоо , в доволството на народа си. Отново стигна до решението, че ще избягва кръвопролитие и война, докато е възможно, и че няма да предприема никакви действия, преди да чуе мнението на Каеде и останалите си съветници.

Взетото решение бе подложено на проверка незабавно, когато Минору се върна от регистратурата на пристанището.

— Подозренията на владетеля Отори се оказаха основателни — рече той. — Изглежда, един кораб е заминал за Акаши, използвайки прилива от предишната нощ, но удостоверението за огледа на товара му не е попълнено. Шин убеди началника на пристанището да разследва случая — Такео присви очи, но остана безмълвен. — Владетелят Отори не бива да се тревожи — продължи Минору, опитвайки се да го успокои. — На Шин почти не му се наложи да употребява сила. Разбра се кои са отговорни за случилото се: митническият служител, позволил на кораба да отплава, и търговецът, уредил товара. И двамата са задържани и очакват да решите съдбата им — той сниши глас: — Никой от тях не призна какъв е товарът.

— Трябва да подозираме най-лошото — отвърна Такео. — Защо иначе ще се избягват процедурите на оглед? Но не говори за това открито. Трябва да се опитаме да ги върнем, преди да са стигнали Акаши.

Минору се усмихна.

— Имам за вас и добри новини. Корабът на Терада Фумио стои на рейд. Докато настъпи приливът довечера, ще бъдат в Хофу.

— Дошъл е точно навреме — възкликна Такео и тутакси духът му се ободри.

Фумио бе един от най-старите му приятели, който заедно с баща си надзираваше флота от корабите, с които Отори извършваха търговия и охраняваха бреговата ивица. Беше заминал преди месеци заедно с доктор Ишида на едно от техните чести пътешествия с търговска и изследователска цел.

— Кажи на Шин да отнесе съобщение на Фумио, че тази вечер може да има посещение. Няма защо да поясняваш повече, той ще разбере.

Изпита искрено облекчение по няколко причини. Фумио щеше да разполага с последни сведения за императора. Ако можеше да тръгне незабавно, имаше реални шансове да настигне незаконния товар, а Ишида щеше да му предложи някакво лекарство, което да успокои засилващата се болка.

— А сега трябва да говоря с баджанака си. Ако обичаш, помоли владетеля Зенко да дойде тук незабавно.

Беше доволен, че нарушението на митничарите му предоставяше повод да порицае васала си. Зенко изрази дълбокото си съжаление за станалото и обеща лично да се погрижи за екзекуцията на виновниците, уверявайки го, че това е единичен случай, нищо обезпокоително, а просто проява на алчност и небрежност.