Лиан Хърн - Разгромът

Такео не можа да потисне леките тръпки, които го пронизаха при споменаването на това име. То му напомняше за Джо-Ан — низвергнатия, чиято смърт бе най-скръбният акт в живота му. Често чуваше словата му и виждаше образа му в сънищата си. Чуждоземците изповядваха вяра, наподобяваща вярата на Скритите, и се молеха на Тайния бог, но го правеха тъй открито, че често смущаваха и стъписваха околните. Излагаха тайния знак — кръста — на показ, окачен на броеници, които носеха около врата си или на гърдите си, върху странните си и твърде неудобни на вид одежди. Дори в най-горещите дни ходеха с прилепнали до тялото дрехи и с високи яки и ботуши, а къпането ги изпълваше с непонятен ужас.

Гоненията срещу Скритите до голяма степен бяха останали в миналото, макар че едва ли предразсъдъците на хората можеха да бъдат преодолени чрез силата на закона. Самият Джо-Ан се бе превърнал в нещо като божество, понякога объркван с едно или друго проявление на Тайния бог — помощта му бе призовавана за дела, свързани с набора на военна сила или с други трудови повинности; той бе боготворен от несретниците, бедстващите и бездомниците по начин, който би го ужасил като проява на ерес. Малцина знаеха кой е бил приживе, или си спомняха някакви подробности от земния му път, но името му вече се свързваше със законите, управляващи данъчната система и военната повинност. Нямаше земевладелец, комуто бе позволено да прибира повече от трийсет части от сто независимо от какво — било то ориз, боб, или масло, а синовете на земеделците бяха освободени от военна служба, но не и от определен вид общественополезен труд — отводняване на парцели, строеж на диги и мостове, копаене на канали. Минното дело също се причисляваше към задължителния набор — работата бе тъй тежка и опасна, че доброволците за нея бяха малцина; но формите на повинност се редуваха в отделните области и възрастови групи, тъй че на никого не се налагаше да носи несправедливо бреме, а и при случай на смърт или злополука бяха определени различни равнища на обезщетение. Всички тези разпоредби бяха известни като Законите на Джо-Ан .

Чуждоземците изгаряха от желание да говорят за своята религия и Такео предпазливо уреждаше за тях срещи с Макото и с други религиозни водачи, но обикновено подобни събирания завършваха по обичайния начин — всяка от двете страни оставаше убедена в правотата на собствената си позиция, като насаме опонентите се питаха как е възможно някой да вярва в подобни безсмислици. Религиозните учения на чуждоземците, смяташе Такео, имаха един и същ произход с ученията на Скритите, но върху тях тегнеха векове на суеверие и изопачаване. Той самият бе отгледан и възпитан в традициите на Скритите, но бе изоставил вярванията от своето детство и гледаше на всички религии с известно подозрение и недоверие, особено на религията, която изповядваха чуждоземците и която според него въплъщаваше тяхната алчност за богатство, ранг и власт.

Убеждението, което бе завладяло мислите му — че е забранено да се убива, — изглежда, не се изповядваше от тях, тъй като те пристигаха въоръжени до зъби с дълги тънки мечове, кинжали, къси саби и пушки, макар че се стараеха да ги крият също както Отори скриваха факта, че вече ги притежават. Като дете Такео бе възпитаван, че да се отнема живот, е грях дори и при самозащита, при все това той управляваше земя на воини, а законността на неговото управление се основаваше на завоюваното в битки и на контрол чрез сила. Той отдавна вече бе загубил броя на убитите или екзекутираните от самия него. Сега в Трите провинции цареше мир — ужасните кланета в годините на войната лежаха далеч назад в миналото. Каеде и Такео държаха в собствените си ръце всички източници на насилие, необходими за защита или за наказание на престъпници, упражняваха надзор над воините и им предоставяха отдушници за техните амбиции и агресия. Много мъже тръгваха след Макото, изоставяха лъковете и мечовете и полагаха клетва никога повече да не отнемат живот.

„Един ден и аз ще сторя същото, рече си Такео, но още не. Все още не.“

Той отново насочи вниманието си към разказите на домакините, опита се да види Хана и Зенко в най-добрата им светлина и мислено се закле, че каквито и проблеми да възникнат, ще ги разреши без кръвопролитие.

Болката се завърна в ранните часове на утрото и бе тъй силна, че го събуди. Той извика прислужницата, нареди й да му донесе чай и топлината на купичката незабавно успокои осакатената му ръка. Навън все още валеше, а въздухът в резиденцията бе задушен и влажен. Бе невъзможно да заспи отново. Изпрати прислужницата да събуди писаря и архиваря и да донесе лампи. Когато двамата мъже пристигнаха, Такео седна с тях на верандата и се зае да изучава архивите на Ширакава и Фудживара. Тримата обсъждаха подробностите и несъответствията в данните, докато небето съвсем изсветля и откъм градината прозвуча първата колеблива птича песен. Винаги се бе радвал на добра памет, образна и трайна, която с тренировки през годините бе станала изумителна. След битката с Котаро, в която бе загубил два пръста на дясната ръка, предпочиташе да диктува на писари и това също бе засилило паметта му. Също както своят осиновител Шигеру бе започнал да се отнася с любов и уважение към архивите заради възможността, която предоставяха, случилото се да се отрази и да се съхрани, заради начина, по който укрепваха и коригираха паметта.