Лиан Хърн - Разгромът

— Не биваше да си правите такъв труд да ме посрещате — рече той. — Ще остана в Хофу само час-два.

— Но владетелят Такео не бива да си тръгва толкова скоро — заговори Хана преди съпруга си, както често си позволяваше. — Добре е да останете до края на дъждовния период. Не можете да пътувате в това време…

— Пътувал съм и в по-лошо — отвърна Такео с усмивка.

— За нас е истинско удоволствие — обади се Зенко — да бъдем домакини на господаря Такео.

— Е, има едно-две неща, които трябва да обсъдим — отвърна Такео, решавайки да продължи без заобикалки. — Нямаме нужда от увеличаване числеността на армията и затова бих искал да науча повече за намеренията ти, Зенко.

Неочакваната му прямота непосредствено след любезностите ги слиса. Такео се усмихна отново. Двамата би трябвало да са наясно, че твърде малко бяха нещата в Трите провинции, които убягваха от погледа му.

— Винаги има нужда от повече оръжия — заяви Зенко. — Мечове, копия и разни други…

— Колко мъже можеш да държиш под свое командване? Пет хиляди? Най-много. Според сведенията, с които разполагаме, те са снабдени с всичко необходимо. Ако оръжията им са стари или повредени, тяхно задължение е да ги възстановят със собствени средства. Финансите на владението могат да бъдат усвоени по по-добър начин.

— От Кумамото и южните райони — да, пет хиляди. Но в други имения на Сейшуу има още много необучени мъже в активна възраст. Стори ми се идеална възможност да ги снабдя с оръжие и да им осигуря военна подготовка, дори и след това да се препитават като земеделци или скотовъди.

— Понастоящем териториите на фамилиите Сейшуу са подчинени на Маруяма — отвърна меко Такео. — Какво смята за плановете ти Сугита Хироши?

Хироши и Зенко не се харесваха. Такео знаеше, че Хироши бе хранил момчешко желание да се ожени за Хана, бе създал в себе си илюзорна представа за нея, основана на привързаността му към Каеде, и бе изживял дълбоко разочарование от уредения брак с фамилията Араи, макар че никога не бе споменал и дума за чувствата си. Хироши и Таку — по-малкият брат на Зенко — обаче бяха близки приятели въпреки различията помежду им. Далеч по-близки, отколкото двамата братя Араи, които се бяха отчуждили през годините и скриваха неприязънта си с престорена веселост, обикновено поддържана с вино.

— Не съм имал възможност да разговарям със Сугита — призна Зенко.

— Добре, ще обсъдим този въпрос с него. Ще се срещнем в Маруяма през десетия месец и тогава ще огледаме военните нужди в Западната провинция.

— Изложени сме на заплахи от страна на варварите — рече Зенко. — Западът е открит за набезите им — досега Сейшуу никога не са били принудени да посрещат нападение откъм морето. Смятам, че сме съвършено неподготвени…

— Чужденците търсят най-вече възможност за търговия — отвърна Такео. — Намират се далеч от дома, корабите им са малки. Взели са си поука от нападението срещу Миджима и сега вече се придържат към пътя на дипломацията. Най-добрата ни защита срещу тях е в мирната търговия.

— При все това, когато говорят, те се хвалят с великата армия на своя крал — обади се Хана. — Сто хиляди въоръжени воини. Петдесет хиляди коне. Разправят, че един техен кон бил по-голям от наши два и че всичките им войници пешаци носели пушки.

— Това, както сама отбеляза, са хвалби — усмихна се Такео. — Терада Фумио също разправя такива небивалици за нашите военни сили по островите на Юг и в пристанищата Тенджику и Шин… — зърна как Зенко се навъси при споменаването на Фумио, и се запита дали някога щеше да е възможно да заличи желанието за мъст от сърцето на сина.

Зенко тръсна глава и повиши тон:

— Да, но варварите използват търговията като претекст да се установят в страната. Следващата им стъпка ще е да я отслабят отвътре с религията си и да я атакуват отвън с по-мощните си оръжия. Ще превърнат всички ни в свои роби…

„Може и да е прав“, помисли си Такео. Присъствието на чужденците бе ограничено най-вече в Хофу и Зенко явно бе впечатлен от отвъдморските оръжия и кораби. Ако той и варварите се съюзят в Западната провинция…

— Знаеш, че ценя мнението ти по тези въпроси — отвърна Такео. — Ще повишим бдителността си и надзора над чужденците. При най-малката нужда от набиране на нови войници ще те уведомя. А селитрата трябва да се купува само и единствено от клана — наблюдаваше как Зенко се поклони с неохота. Единственият признак за неговото негодувание, предизвикано от порицанието, бе пламналата кожа по врата му.