Лиан Хърн - Разгромът

— Както казах, познавам я от много отдавна, преди да стана Отори.

Такео все още бе като зашеметен от срещата и склонен да се усъмни във видяното. Как бе възможно да е тя? Как бе възможно да е оцеляла от клането, в което цялото му семейство бе унищожено, а селото им — опожарено? Със сигурност не бе само преводачка на Дон Жоао — личеше си от начина, по който чужденецът я гледаше, докосваше… Само най-изпадналите проститутки се съгласяваха да спят с варварите независимо какви суми им предлагаха. Настръхна, като си помисли какъв може да е бил животът на сестра му. И все пак тя го бе назовала по име. А и той я беше познал.

При последната къща преди портите на резиденцията си дръпна Ишида в прикритието на сенките.

— Изчакай малко тук. Трябва да вляза вътре незабелязано. После ще наредя на стражите да те пуснат.

Портите вече бяха затворени, но той втъкна дългите поли на робата в пояса си и се изкатери с лекота по зида, макар че при приземяването от другата страна болката запулсира отново. Стана невидим и се промъкна през смълчаната градина, мина покрай Джун и Шин и се озова в стаята си. Бързо се преоблече в нощната си роба и викна да му донесат лампи и чай, след което прати Джун да нареди на стражите да пуснат Ишида.

Лекарят пристигна; двамата си размениха радостни поздрави, все едно не се бяха виждали от години. Прислужницата наля чай и донесе още топла вода, а после Такео я отпрати. Смъкна копринената ръкавица от болната ръка и Ишида премести лампата по-близо, за да може да вижда добре. Натисна внимателно белега, опипа осакатените някогашни пръсти. Прорасналата тъкан затрудняваше движението им.

— Можете ли да пишете с тази ръка?

— Донякъде. Подкрепям я с лявата — той показа на Ишида. — Мисля, че все още мога да си служа с меча, но от дълги години не съм имал причина да го правя.

— Не изглежда възпалена — заключи Ишида. — Утре ще опитам с иглотерапия, а засега това ще ви помогне да заспите — докато приготвяше отварата, добави приглушено: — Често давах от тази смес на съпругата ви, докато живееше при Фудживара. Страх ме е да се срещна с Коно… Настръхвам при самия спомен за баща му, при мисълта, че синът лежи някъде тук в тази къща. Питам се дали синът прилича на баща си.

— Никога не съм виждал Фудживара…

— Късметлия! На мен целият ми живот мина в подчинение на капризите и заповедите му, в съобразяване с интересите му… Карал ме е да върша и жестокости… А иначе се държеше вежливо и изискано, насърчаваше изследванията и пътуванията ми, позволяваше ми да ползвам невероятната му библиотека… Като си помисля на какви неща съм бил свидетел в дома му… И наивно вярвах, че ще остана извън обсега на извратените му желания… — той млъкна. Изсипа нервно врялата вода върху сухите билки. От тях се издигна лек мирис на лятна трева, ароматен и успокоителен.

— Каеде не ми е разказвала много за онзи период — рече Такео тихо.

— Само земетресението ни спаси. Никога през живота си не бях изпитвал подобен ужас, макар че съм се сблъсквал с много опасности — морски бури, корабокрушения, пирати, диваци… Вече бях паднал в нозете му и го бях помолил да ми позволи да отнема живота си със собствените си ръце. Той се престори на съгласен, играейки си със страховете ми. И до днес понякога го сънувам в кошмарите си. Не, той не бе човек, а демон, абсолютното зло, въплътено в благородник — Ишида млъкна, потънал в спомени. — Кучето ми виеше — рече той едва чуто. — Чувах го как вие. Винаги ме предупреждаваше по този начин за земетресения. Улових се, че се питам дали ще има кой да се грижи за него — той взе купичката и я подаде на Такео. — Дълбоко съжалявам за ролята, която изиграх в затворничеството на съпругата ви.

— Всичко това е минало — Такео пое купичката и я пресуши с признателност.

— Но ако синът прилича по нещо на бащата, ще ви стори само зло. Бъдете бдителен!

— Хем ме упояваш, хем ме предупреждаваш да бъда нащрек — усмихна се Такео. — Може би трябва да се примиря с болката… тя поне ме държи буден.

— Ще остана с вас…

— Не, киринът има нужда от теб. Толкова хора ме охраняват. Засега не ме грози опасност.

Той прекоси градината заедно с Ишида, проводи го до портите и с облекчение установи, че болката като по чудо бе намаляла. Не лежа дълго буден — само колкото да прехвърли наум удивителните събития от този ден. Коно, недоволството на императора, Ловеца на кучета, киринът, сестра му Мадарен — метреса на чуждоземец, една от Скритите и сестра на владетеля Отори…