Лиан Хърн - Разгромът

Чуждоземците разбираха твърде малко от обноски и вежливост и Дон Жоао очакваше Мадарен да го придружава навсякъде, където ходеше, особено след като започна да зависи от нея за превода. Със същата непоколебима последователност, с която бе избягала от Инуяма и бе научила чуждия език, тя се впусна да изучава непознатото обкръжение — винаги коленичеше смирено зад чуждоземците и събеседниците им, говореше тихо и украсяваше превода си само когато думите не звучаха достатъчно вежливо. Често се озоваваше в домовете на различни търговци и си даваше сметка за подозрителните, изпълнени с презрение погледи, които й хвърляха техните съпруги и дъщери. Случваше се да попадне и на по-изискани места, наскоро дори бе гостувала в къщата на владетеля Араи. Струваше й се удивително, че един ден можеше да е в едно и също помещение с господаря Араи Зенко, а на следващия — в някоя рибарска гостилница, като „Умедая“. Беше се оказала права, осланяйки се на инстинкта си — бе научила езика на чуждоземците и той й бе осигурил достъп до част от тяхната власт и свобода. Част от тази власт тя упражняваше върху самите тях — те имаха нужда от услугите й и бяха започнали да разчитат на нея.

Беше виждала доктор Ишида няколко пъти и като преводач бе участвала в дълги дискусии. Понякога Ишида носеше текстове и ги четеше, а Мадарен трябваше да ги превежда, тъй като не можеше нито да пише, нито да чете. Дон Жоао също й четеше от Светото писание и слушайки, тя разпознаваше части от молитви и благословии, останали в паметта й от детството.

Онази вечер Дон Жоао забеляза Ишида и го повика с надеждата да си поговорят, но Ишида се извини с неотложната нужда на свой пациент. Мадарен предположи, че той има предвид своя спътник, и неволно отправи поглед към другия мъж. Зърна осакатената му десница и дълбоките бръчки между веждите му. Не го разпозна веднага, но сърцето й сякаш спря и после взе да блъска в гърдите й, сякаш цялото й същество в един миг бе разбрало, че са създадени от една и съща майка.

Почти не мигна цялата нощ, почувства тялото на чуждоземеца непоносимо горещо до своето, затова се измъкна от постелята още преди разсъмване и пое покрай реката под върбите. Луната бе прекосила небето и сега бе увиснала на запад — огромна и бледа. Бе време на отлив и по оголената част от брега припкаха раци, чиито сенки приличаха на вкопчени в пясъка ръце. Мадарен не пожела да каже на Дон Жоао къде отива — не искаше да й се налага да мисли и да се изразява на неговия език. Прекоси тъмните улички и стигна до дома за удоволствия, където бе работила едно време, събуди прислужницата, уми се и се облече там; после седна тихо да пие чай до настъпването на утрото.

Когато тръгна към Дайфукуджи, я връхлетяха съмнения — мъжът не е бил Томасу, тя се е припознала, всичко е било само сън, той нямаше да дойде; явно се е издигнал в обществото, сега е търговец… макар и далеч не преуспяващ… няма да иска да има нищо общо с нея. Не й се бе притекъл на помощ, бил е жив през цялото това време, но не бе пожелал да я подири. Вървеше бавно, без да усеща забързаната река край себе си, прииждаща от нахлуващия прилив, който размърдваше заспалите до брега лодки.

Дайфукуджи гледаше към морето; червените му порти се виждаха отдалеч над вълните, посрещаха завръщащите се у дома моряци и търговци и им напомняха да отправят благодарности към Ебису 8 8 Божеството на рибарите и на сполуката. — Б.пр. , че ги е закрилял по време на пътешествията им. Мадарен погледна с неприязън дърворезбата и статуите, понеже също като Дон Жоао бе започнала да вярва, че такива неща са омразни на Тайния и че са равносилни на преклонение пред дявола. Почуди се, че брат й бе избрал за срещата им такова място, изпита страх, че се е отказал от вярата им, плъзна ръка под робата си, за да докосне кръста, който Дон Жоао й бе дал, и осъзна, че вероятно това бе нейната мисия — да спаси Томасу.

Влезе в храма и се спря досами портите в очакване — отчасти притеснена от песнопенията и камбанния звън, долитащи от вътре, отчасти очарована и омаяна от красотата на градината. Около изкуствените езера растяха перуники, а първите летни азалии бяха разцъфтели с яркочервени цветове. Слънцето почваше да прежуря и сянката на градината я привлече. Тя пое към задната част на главната постройка. Вдясно от нея се издигаха няколко стари кедрови дървета, всяко опасано с блещукащо сламено въже, а отвъд тях бял зид ограждаше една градина с много по-малки дървета, сигурно вишни, помисли си тя, макар че цветчетата им отдавна бяха окапали, заменени от свеж зелен листак. Неголяма тълпа от хора, предимно монаси с бръснати глави и жълтеникави роби, стояха извън стената и гледаха нагоре. Мадарен проследи погледите им и видя какво съзерцаваха — още някоя дърворезба, предположи тя отначало, изображение на някой аватар 9 9 В хиндуизма — въплъщение на божество, особено на Вишну, в човешка, свръхчовешка или животинска форма; проявление или въплъщение на абстрактно понятие, архетип. — Б.пр. или демон, — и тогава дърворезбата премига с дългите си клепачи, трепна с пъстрите си уши и прокара виолетовия си език по меката си бежова муцуна. Обърна главата си, увенчана с рога, и погледна благо към облещените монаси под дувара. Беше живо същество, но пък кое същество имаше врат, тъй дълъг, че да стърчи над манастирски зид?