Лиан Хърн - Разгромът

Беше киринът.

Докато се взираше в странното животно, се почувства замаяна — от умора, от преживявания, от безсъние. В този миг откъм главната порта на храма се разнесоха глъч и суетня и тя чу мъжки глас, който извика въодушевено:

— Владетелят Отори е тук!

Стъписана, тя падна на колене и отправи поглед към владетеля на Трите провинции, който тъкмо влизаше в градината, заобиколен от свита воини. Беше в официална лятна роба в кремаво и златно, с малка черна шапчица на главата, но тя видя осакатената ръка в копринената ръкавица, разпозна лицето и си даде сметка, че това е Томасу, нейният брат.

Такео забеляза сестра си, коленичила смирено в сянката на дърветата, но не й обърна внимание. Ето, сега вече знаеше кой е брат й, и можеше сама да избере дали да остане, или да си тръгне. Искаше му се да остане, за да говори с нея насаме, но му се струваше по-вероятно, че ще си тръгне, ще избяга от него. Тогава той нямаше да я потърси, нямаше да рови в миналото…

В този миг портата към оградената със зид градина се отвори и пред тях се появи киринът. Ишида го водеше на червено копринено въже, прикрепено към украсен с перли нашийник. Главата на доктора едва стигаше до туловището на кирина, ала животното го следваше доверчиво и в същото време величествено. Козината му бе бледокафеникава, осеяна с кремави шарки с големината и формата на човешка длан.

Киринът надуши водата и проточи дългия си врат към изкуственото езеро. Ишида го остави да се приближи и да утоли жаждата си. За да пие, животното разкрачи краката си и се приведе. Малката тълпа от монаси и воини избухнаха във весел смях, тъй като странното същество изглеждаше така, сякаш се покланяше на владетеля Отори.

Такео също му се зарадва. Приближи го и киринът му позволи да погали меката му козина, осеяна с удивителни шарки. Видимо не проявяваше страх, макар че предпочиташе да стои близо до Ишида.

— Женски ли е или мъжки? — попита Такео.

— Женски, струва ми се — отвърна лекарят. — Няма външни мъжки части и проявява повече нежност и доверие, отколкото бих очаквал от някой мъжкар с подобни размери. Но все още е много млад. Може би ще прояви някакви белези, когато порасне, и тогава ще бъдем сигурни.

— Къде го намери?

— В южната част на Тенджику. Но е дошъл от друг остров, още по на запад. Моряците разказват за огромен континент, където такива животни пасели на огромни стада заедно със слонове, огромни златни лъвове и розови птици. Мъжете били два пъти по-едри от нас, черни като лакирано дърво и толкова силни, че можели да огъват желязо с голи ръце.

— А как го получи? Без съмнение такова същество няма цена?

— Предложиха ми го вместо заплащане, задето излекувах местния владетел — отвърна Ишида. — Веднага си помислих за Шигеко и колко ще й хареса, тъй че го приех и уредих нужното, за да може да дойде с нас у дома.

Такео се усмихна, мислейки за уменията на дъщеря си да се разбира с коне и за любовта, която изпитваше към всички животни.

— Не беше ли трудно да го опазите жив? Какво яде?

— За щастие пътуването към къщи бе спокойно и киринът го понесе добре. Очевидно в родината си яде листа от дърветата, но се радва също на трева, било то прясна, или суха, и на друга вкусна зеленина.

— Ще може ли да върви до Хаги?

— Вероятно ще трябва да го превозим по крайбрежието с кораб. Може да ходи с километри, без да се изморява, но не смятам, че ще бъде в състояние да прекоси планината.

Когато престанаха да се радват и да се възхищават на кирина, Ишида го отведе обратно в ограждението и после отиде с Такео в храма, където се извършваше кратка церемония с молитви за здравето на кирина и на владетеля Отори. Такео запали тамян и свещи и коленичи пред статуята на божеството. Изпълни всичките необходими религиозни практики с почит и преклонение. Всякакви секти и вярвания бяха разрешени в Трите провинции, стига да не представляваха заплаха за обществения ред, и макар че не вярваше в никакъв бог, Такео признаваше потребността на хората от духовна основа на съществуването им и самият той споделяше тази нужда.

След церемонията, в която бяха изразени почит и признателност както към Просветления — великия учител, така и към Ебису — морското божество закрилник, бе сервиран чай с бобени сладки и Такео, Ишида и игуменът на храма се позабавляваха заедно, разказвайки си истории и съчинявайки духовити стихове за кирина.

Малко преди пладне Такео стана, каза, че за известно време ще се усамоти в градината, и пое покрай страничната част на главната постройка към по-малката зад нея. Жената бе все още там, търпеливо коленичила на същото място. Минавайки покрай нея, той направи леко движение с ръка в знак, че трябва да го последва.