Лиан Хърн - Разгромът

Мая и Мики си размениха погледи. Обичаха безрезервно по-голямата си сестра, но напоследък тя бе станала твърде нравоучителна.

— Лично аз бих предпочела да съм от тигрите — рече Мая.

— И да се нахраня с мъртвите ученици — съгласи се нейната сестра близначка.

— Все някой трябва да изпълнява ролята на живите същества — възрази Мая, виждайки, че Шигеко се намръщи.

Очите й искряха от тайно познание, което напоследък се случваше често. Току-що се беше върнала след няколкоседмичен престой в Кагемура — тайното селце на фамилията Муто, където вродените й способности на член на Племето бяха упражнявани и развивани. Сега беше ред на Мики. Близначките разполагаха с твърде малко време да се радват на взаимната си компания; не разбираха ясно каква бе причината за това, но знаеха, че е свързана с чувствата на майка им към тях. Тя не обичаше да ги вижда заедно. Еднаквата им външност я отблъскваше. От друга страна, Шигеко неизменно бе подвластна на тяхното очарование, винаги вземаше тяхната страна и ги защитаваше дори когато не можеше да ги различи.

Момичетата не обичаха разделите, но бяха свикнали с тях. Шизука ги утешаваше, като ги уверяваше, че по този начин психичната връзка помежду им ще се засили. Както и стана. Ако на Мая й призлееше, Мики я поваляше треска. Понякога се срещаха в сънищата си; почти не можеха да направят разлика между случващото се в реалния свят и в онзи, другия.

Светът на Отори предлагаше редица обезщетения — Шигеко, конете, красотата, която майка им създаваше навсякъде около себе си, — но и двете предпочитаха загадъчния живот на Племето.

Най-хубавите времена бяха, когато баща им пристигаше тайно в селото на Племето, понякога водейки едната и прибирайки другата. В продължение на няколко дни те оставаха заедно — можеха да му покажат какво са научили, както и новите способности, които бяха започнали да се проявяват. И баща им, който в света на Отори обикновено се проявяваше като затворен и сдържан човек, в света на Муто ставаше съвсем различен — учител като Кенджи или Таку, отношението му към тях представляваше същата неустоима смесица от строги изисквания, невъзможно високи очаквания и неизменна обич. Къпеха се заедно в горещите извори и се плискаха около него, влажни и лъщящи като малки видри, проследяваха белезите по кожата му, които представляваха карта на живота му, никога не се отегчаваха да слушат историите за всяка рана, като се почнеше с ужасната битка с Котаро — господаря на клана Кикута, в която бе загубил двата пръста на дясната си ръка.

При споменаването на това име близначките несъзнателно докосваха с връхчетата на пръстите си пресичащата дланта им дълбока линия, с която бяха белязани като Кикута също както баща им и Таку. Тя бе символ на тясната черта, по която се движеха между двата свята. Потайни по природа, те с жар се бяха впуснали да овладяват изкуството на измамата. Знаеха, че майка им не одобрява способностите им, които ги причисляваха към Племето, и че класата на воините като цяло ги смята за магьосничество. От рано бяха осъзнали, че онова, което можеше с гордост да се показва в селцето на Муто, трябваше да се пази в тайна в дворците на Хаги или Ямагата, но понякога изкушението да надхитрят своите учители, да подразнят сестра си или да си върнат на някого, който ги бе ядосал, бе твърде голямо.

— Вие сте също като мен, когато бях дете — бе казала Шизука, когато Мая се бе крила половин ден, без да помръдне в една бамбукова кошница, или когато Мики се бе покатерила върху гредите на тавана, гъвкава и бърза като дива котка, невидима на фона на сламения покрив. Шизука рядко се ядосваше. — Наслаждавайте се на тези игри — бе казала. — Нищо в живота ви няма да е толкова вълнуващо.

— Такава си щастливка, Шизука! Била си там при падането на Инуяма. Сражавала си се редом с татко във войната!

— Сега той казва, че в Трите провинции вече няма да има войни, значи ние никога няма да участваме в истински бой.

— Молим се да е така — бе казала Шизука.

Близначките бяха изпъшкали в един глас.

— Молете се като сестра си никога да не разберете какво е истинска война — ги бе предупредила Шизука.

Мая се върна към тази тема сега, тъй като войната я интересуваше дори повече от тигрите.

— Ако няма да има повече войни, защо татко и мама настояват да овладяваме бойните умения? — попита тя, тъй като и трите момичета, също като децата на воините, изучаваха изкуството на боравене с лък и меч, както и езда, обучавани от Шизука, Сугита Хироши или някой от другите велики воини на Трите провинции.