Лиан Хърн - Разгромът

Тя усети, че изтощението й пречи да задържи състоянието на невидимост; забави ход да си поеме дъх и видя как Мики също се появява до нея. Уличката на това място беше тиха; повечето хора си бяха по къщите и обядваха. Точно до тях на земята пред малък дюкян бе клекнал някакъв мъж и остреше ножове с точиларски камък, използвайки вода от малкия канал, който минаваше покрай всяка къща. Той скочи изненадан от внезапната им поява и изпусна ножа, който държеше. Мая се почувства отчаяна и безпомощна. Почти без да мисли, грабна ножа и го заби в ръката на мъжа.

— Какво правиш? — викна Мики.

— Трябват ни оръжия, храна и пари — отвърна Мая. — Той ще ни ги даде.

Мъжът се взираше изумен в собствената си кръв. Мая раздвои образа си, мина зад него и го поряза отново, този път по врата.

— Донеси ни храна и пари или ще умреш — нареди му тя. — Сестро, вземи си и ти нож.

Мики вдигна един малък нож, който лежеше върху парче плат, постлано на земята. Сграбчи здравата ръка на мъжа и го въведе в дюкяна. Опулен от ужас, той им показа къде бе прибрал няколко монети, и тикна оризовите кюфтета, приготвени от жена му, в ръката на Мая.

— Не ме убивайте! — възкликна умолително той. — Мразя злостта на владетеля Араи. Знам, че е настроил боговете срещу себе си, но аз нямам пръст в това. Аз съм само един беден занаятчия.

— Боговете наказват обикновените хора заради злонамереността на техния владетел — заяви Мая с престорена заплаха в гласа.

— Защо постъпи така? — попита Мики, след като напуснаха дюкяна, вече въоръжени с ножове, които бяха скрили в диплите на робите си.

— Ще ти кажа по-късно. Сега да намерим къде да се скрием за малко на някое място, където има вода.

Двете поеха покрай канала, докато на пътя, който водеше извън града в северна посока, се натъкнаха на крайпътно светилище и малка горичка около захранван от извор водоем.

Утолиха жаждата си и откриха едно уединено място зад храстите, където седнаха и си поделиха оризовите кюфтета. Високо в короните на кедрите грачеха гарвани, а цикадите цвърчаха монотонно. По лицата на момичетата се стичаха струйки пот, а телата им на границата между детството и женствеността бяха влажни и ги сърбяха.

Мая каза:

— Чичо ни подготвя армия срещу татко. Трябва да отидем в Хаги и да предупредим мама. Леля Хана вече пътува натам. Мама не бива да й се доверява.

— Но, Мая, ти използва уменията на Племето срещу невинен човек. Татко ни е забранил да правим това.

— Чуй, Мики, ти дори не знаеш какво съм изтърпяла. Таку и Сада бяха убити пред очите ми. Бях пленница на Кикута Акио — за момент си помисли, че ще се разплаче, но после чувството премина. — А онова момче, което ме викаше, е Кикута Хисао; той е внук на Кенджи. Сигурно си чула за него в Кагемура. Майка му е Юки, която е била омъжена за Акио, но след като момчето се родило, Кикута я принудили да се самоубие. Това е причината Кенджи да се съюзи с татко заедно със своите хора от Племето.

Мики кимна. Бе чувала тези истории на Племето още като дете.

— Както и да е, в края на краищата никой не е невинен — заяви Мая. — Това, че онзи човек се е намирал там, където го заварихме, е било част от съдбата му — тя се взираше мрачно във водоема. Клоните на кедрите и облаците зад тях се отразяваха върху неподвижната му повърхност. — Хисао ни е брат — добави тя рязко. — Всички смятат, че е син на Акио, но това не е вярно.

— Не е истина! — възрази глухо Мики.

— Напротив. Освен това имало някакво пророчество, според което баща ни можел да бъде убит единствено от ръката на собствения му син. Тъй че, ако не му попречим, Хисао ще убие татко.

— Ами малкото ни братче? — прошепна Мики.

Мая се втренчи в нея. Почти бе забравила за съществуването на новото дете, сякаш, като не признаваше раждането му, можеше да отрече реалността му. Никога не го бе виждала, не бе мислила за него. На ръката й кацна един комар и тя го плесна.

Мики каза:

— Татко сигурно знае всичко това.

— И като го знае, защо не е сторил нищо? — възкликна Мая, като се питаше защо тази история толкова я ядосваше.

— Ако е решил да не прави нищо, трябва и ние да постъпим така. А и бездруго какво би могъл да стори?

— Трябва да нареди Хисао да бъде убит. И бездруго Хисао го заслужава. Той е зъл, най-злият човек, когото познавам, по-лош е дори от Акио.

— Ами малкото ни братче? — попита отново Мики.

— Престани да усложняваш нещата, Мики! — Мая стана и изтупа праха от дрехите си. — Трябва да се изпикая — рече тя, използвайки езика на мъжете, и отиде по-навътре в горичката.