Лиан Хърн - Разгромът

— Някаква стрела ме е уцелила в крака. Нищо сериозно. Усетих го чак по-късно. Едва вървях на връщане. Маи почти ме носеше.

Той не разбра какво му казва:

— Къде сте ходили с Маи? Мислех, че си с Гемба.

Шигеко го погледна и изрече бързо:

— Заведе ме на мястото, където беше владетелят Сага. Аз го прострелях в окото — внезапно очите й плувнаха в сълзи. — Сега той повече няма да иска да се ожени за мен! — сълзите преминаха в нещо като предизвикан от потрес горчив смях.

— Значи на теб трябва да благодарим за внезапното му отстъпление? — Такео бе смаян от справедливостта на този изход. Сага не бе приел поражението си в мирната надпревара, а бе подирил сблъсък — сега Шигеко му бе нанесла сериозна, дори може би фатална рана и бе осигурила победата им.

— Опитах се да не го убивам, а само да го раня — рече тя. — Както се мъчех през цялото време, докато траеше битката, да обезвреждам, но да не отнемам живот.

— Справила си се великолепно — отвърна той, скривайки чувствата си зад официалния тон. — Като истинска наследница на Отори и Маруяма — похвалата му я просълзи отново. — Изтощена си.

— Не повече от всички останали, не повече от теб. Трябва да поспиш, татко.

— Да, добре, но след като видя как е Тенба. Искам да продължа да яздя начело към Инуяма. Кахей ще доведе мъжете. Вие с Гемба трябва да съпроводите Хироши и останалите ранени. Надявам се Тенба да е добре, но ако не е, ще го оставя с вас.

— Ами киринът? — попита Шигеко.

— Да, и бедният кирин. Не е подозирал какво пътуване му предстои, нито какъв сблъсък го очаква в тези непознати земи.

— Не можеш да яздиш сам, татко. Вземи някого със себе си. Нека Гемба те съпровожда. Можеш да яздиш Ашиге; на мен не ми трябва кон.

Облаците бяха почнали да се разкъсват и на запад при залез-слънце се появи леко зарево, а на противоположната страна — бледа дъга. Такео се надяваше това да е знак, че следващият ден нямаше да е толкова влажен, макар че, след като дъждовете бяха започнали, най-вероятно щяха да продължат седмици.

Тенба стоеше до кирина, с гръб към ръмящия дъжд и със сведена глава. Когато Такео го приближи, той изцвили леко за поздрав. Раната на гърдите му вече се бе затворила и изглеждаше чиста, но когато го изведе навън, видя, че накуцва, макар че краката му изглеждаха невредими. Такео заключи, че най-вероятно е получил възпаление на раменните мускули, отведе го до езерото и известно време го разтрива със студена вода, но Тенба продължаваше да щади десния преден крак и очевидно не ставаше за яздене. Тогава Такео се сети за Кери — коня на Хироши, но не успя да го открие сред оцелелите коне. Бледосивият черногривест син на Раку най-вероятно бе загинал в битката само няколко седмици след своя полубрат Рюме — коня на Таку. Конете бяха преживели цели седемнайсет години — преклонна възраст, но въпреки това смъртта им го натъжи. Таку си бе отишъл, Хироши бе на косъм от смъртта. Когато се върна в шатрата, настроението му бе мрачно. Вътре бе сумрак, светлината бе оскъдна. Шигеко бе заспала до Хироши, доближила лице до неговото. „Като истински съпрузи.“ Такео впери в тях поглед, изпълнен с искрена обич.

— Сега можете да осъществите желанието си и да се ожените — изрече той на глас. Коленичи до Хироши и постави длан върху челото му.

Младият мъж вече не изгаряше в треска; дишането му бе станало по-дълбоко и забавено. Такео бе помислил, че е в безсъзнание, но Хироши внезапно отвори очи и се усмихна.

— Владетелю Такео… — прошепна.

— Не се мъчи да говориш. Ще се оправиш.

— Битката?

— Свърши. Сага се оттегли.

Хироши отново затвори очи, но усмивката не изчезна от устните му.

Такео си легна, леко поободрен. Въпреки болката сънят го връхлетя незабавно подобно на тъмен, затулващ облак.

На следното утро пое към Инуяма, съпровождан от Гемба, както бе предложила Шигеко, и Минору, който яздеше своята мирна кобила. И тя, и черният кон на Гемба бяха свежи и отпочинали като Ашиге, затова напредваха бързо. На третия ден Такео пламна в треска от раната си и прекара няколко часа в агония, докато тялото му се мъчеше да се пребори с последиците. Терзаеха го сънища и видения; ту изгаряше от температура, ту трепереше от студ, но отказа да прекрати пътуването. Всеки път, когато спираха да отдъхнат, разказваха за битката и за завършека й и скоро към планината се устреми върволица от хора, които искаха да отнесат храна на воините и да помогнат за пренасянето на ранените.

Дъждът, който се бе изсипал над Трите провинции, бе силен и продължителен, вследствие на което оризът бе избуял и набъбнал, но валежите бяха закъснели, тъй че реколтата щеше да пострада. Пътищата бяха разкаляни и често заливани от пороища. На моменти Такео губеше представа, къде се намираше, и сякаш се пренасяше в миналото, където яздеше Аои редом с Макото към придошлата река и отнесения мост. „Каеде сигурно мръзне, мислеше си той. Напоследък не е добре. Трябва да се върна при нея и да я сгрея.“ Но той самият трепереше от студ и внезапно до него изникна Юки.