Лиан Хърн - Разгромът

— Виждам, че ти е студено — рече тя. — Да донеса ли чай?

— Да — отвърна той. — Но не бива да си лягам с теб, защото съм женен.

После си спомни, че Юки е мъртва и никога повече няма да легне нито с него, нито с другиго, и изпита мъчителни угризения за нейната съдба и за ролята, която бе изиграл в нея.

Докато стигнат до Инуяма, треската отмина и съзнанието му отново се проясни, но безпокойството остана. Не го разсея дори сърдечното посрещане, което му устроиха жителите на града, ознаменувайки завръщането му и вестта за победата с веселие и танци по улиците. Аи — сестрата на Каеде — излезе да го поздрави с добре дошъл в двора на крепостта, където Минору и Гемба му помогнаха да слезе от коня.

— Съпругът ти е жив и здрав — рече й той незабавно, при което видя как лицето й се разведри от облекчение.

— Слава на Небесата. Но ти си ранен?

— Надявам се, че най-лошото мина. Имаш ли вести от съпругата ми? Не знам нищо за нея, откакто поехме на път през четвъртия месец.

— Владетелю Такео… — започна тя и сърцето му се скова от ужас. Дъждът беше завалял отново и слугите се втурнаха към тях с чадъри, които проблясваха в дрезгавината. — Доктор Ишида е тук. Ще пратя незабавно да го повикат. Той ще се погрижи за теб.

— Ишида е тук? Защо?

— Той ще ти каже всичко — отвърна Аи, а благостта в тона й го изпълни с ужас. — Ела вътре. Искаш ли първо да се изкъпеш? Ние пък ще приготвим храна за всички ви.

— Да, добре — отвърна той с желанието хем да забави научаването на новините, хем да се подготви и да събере достатъчно сили, за да ги чуе. От скорошната треска и болката все още му се виеше свят, а слухът му сякаш бе станал по-остър от всякога и всеки звук отекваше болезнено в ушите му.

Двамата с Гемба отидоха при топлите извори и съблякоха мръсните си роби. Гемба внимателно смъкна превръзката от рамото на Такео и уми раната с гореща вода, от което почти му призля.

— Заздравява добре — отбеляза Гемба, но Такео не отвърна, а само кимна утвърдително.

Двамата се измиха и се изплакнаха в пълно мълчание, след което влязоха в клокочещата, наситена със сяра вода. Дъждът валеше тихо върху лицата и раменете им, обгръщайки ги с прозрачна завеса, все едно ги пренасяше в друг свят.

— Не мога да остана тук завинаги — рече накрая Такео. — Ще дойдеш ли с мен да чуеш какво е довело Ишида в Инуяма?

— Разбира се — отвърна Гемба. — Да научиш най-лошото, означава да знаеш как да продължиш напред.

Аи донесе супа и печена риба, ориз и летни зеленчуци, които им сервира лично. Нахраниха се бързо и тя нареди на прислужничките да отнесат подносите и да сервират чай. Когато се върнаха, с тях беше и доктор Ишида.

Аи сипа чай в тъмносините гледжосани купички.

— Сега ще ви оставя — когато коленичи, за да плъзне вратата встрани, Такео забеляза как поднесе ръкав към очите си, за да избърше скришом бликналите от очите й сълзи.

— Пак ли си ранен? — възкликна Ишида, след като си размениха поздрави. — Дай да погледна.

— По-късно — отвърна Такео. — Вече заздравява — той отпи глътка чай, без да усети вкуса му. — Предполагам, че едва ли си бил целия този път, за да донесеш добри вести.

— Реших, че ще е добре да научиш колкото се може по-скоро — отвърна Ишида. — Прости ми, чувствам, че вината е изцяло моя. Ти повери на грижите ми съпругата и сина си, но такива неща се случват. Новородените са в много крехка връзка с този живот и понякога ни се изплъзват — той млъкна и се взря безпомощно в Такео извил скръбно устни, със стичащи се по страните му сълзи.

Такео усети как кръвта запулсира в ушите му.

— Нима се опитваш да ми кажеш, че синът ми е мъртъв? — мъката го връхлетя неочаквано и от очите му бликнаха сълзи. Мъничкото създание, което почти не познаваше, сега вече никога нямаше да бъде част от живота му. „Не мога да понеса и този удар, помисли си той, след което се запита: Ако за мен е непоносимо, как ще оцелее Каеде?“ — Трябва веднага да се върна при жена си. Тя как го понесе? Някаква болест ли беше? И тя ли е зле?

— Беше един от тези случаи на необяснима детска смърт — отвърна Ишида с пресекващ глас. — Вечерта момченцето беше във великолепно здраве, нахрани се добре, усмихваше се, гукаше и заспа съвсем спокойно, но повече не се събуди.

— Но как е възможно? — възкликна Такео почти гневно. — Да не е някаква магия? Или отрова? — Хана беше в Хаги, спомни си той; възможно ли бе тя да е причинила смъртта на сина му?

— Отсъстваха всякакви признаци за отравяне — отвърна Ишида. — А колкото до магията… наистина нямам представа. Тези случаи на смърт не са необичайни, но изобщо не знам какво ги причинява.