Лиан Хърн - Разгромът

Не по-малко важен бе и фактът, че подготовката му бе щателна и проведена с въображение. Кахей бе планирал този поход от пролетта и бе организирал превоза на продоволствия и оръжия от Инуяма. Чакаше с нетърпение от месеци с желанието да се справи окончателно със заплахите по отношение на управлението на Такео, подразнен от безкрайните преговори и закъснения. Сега битката най-накрая бе започнала и духът му ликуваше; дъждът бе злополучен, тъй като се бе надявал войниците му да използват огнестрелно оръжие, но имаше нещо величаво в традиционните оръжия — лък и меч, копие и алебарда.

Флаговете на клана бяха подгизнали от влага; пръстта под многочислените нозе и копита бързо се превръщаше в кал. Кахей наблюдаваше битката от склона с готов до себе си дорест кон. Минору, писарят, седеше до него под чадър и напразно се опитваше да опази сухи свитъците, върху които описваше хода на събитията. Когато първото нападение бе отблъснато и хората на Сага бяха изтикани обратно към прохода, Кахей се метна на коня си и се присъедини към преследването, посичайки с меча си спусналите се в бяг противници, които застигаше.

През втория ден конниците на Сага отново преминаха през прохода на разсъмване, разпръснаха се ветрилообразно в опит да обходят стрелците откъм север и да излязат от южната страна на основната армия на Кахей. Такео бе останал на пост цялата нощ, заслушан за първите звуци от раздвижването на врага. Чу глухия тропот на конски копита, макар че бяха увити в слама, скърцането и подрънкването на сбруи и оръжия. Разположените на север стрелци стреляха на сляпо и дъждът от стрели не постигна резултата от предишния ден. Всичко бе подгизнало — храна, оръжия, дрехи.

Когато денят настъпи, битката вече се вихреше от час и зората освети покъртителния спектакъл. Разположените в най-източната част подразделения стрелци водеха ръкопашен бой с хората на Сага. Такео не можеше да различи отделни воини в общото меле, макар че хоругвите на всяка група пешаци се различаваха смътно през завесата на дъжда. Незабавно установи, че страната вдясно от него също е застрашена. Той лично веднага се притече на помощ, като препусна с Тенба, който трепереше от вълнение, но иначе бе стабилен. Мислеше, че е престанал да изпитва съмнения или угризения, че се е потопил в безпощадността на разразилото се в битката безумие, тъй като всичките му умения се бяха възстановили. Мярна герба на Окуда до себе си вдясно, спомни си васала на Сага, който бе дошъл да го посрещне в Санда, отби Тенба, за да избегне устремения към крака му меч, обърна коня, за да застане с лице към нападателя, и се озова очи в очи с Тадайоши — сина на Окуда.

Момчето бе паднало от коня си и бе загубило шлема си, но макар и обградено, се отбраняваше смело. Разпозна Такео и му извика; Такео чу ясно гласа му през врявата на битката:

— Владетелю Отори!

Не знаеше дали е предизвикателство или зов за помощ, а и никога нямаше да разбере, тъй като Джато вече се стоварваше върху главата на момчето. Посечен, Тадайоши умря в краката му.

В следващия миг Такео чу нов вик, изпълнен с ярост и горест. Вдигна поглед и видя баща му, който препускаше към него, стиснал меча си с две ръце. Разстроен от смъртта на Тадайоши, Такео не бе подготвен. В този момент Тенба се препъна и Такео се хлъзна леко на седлото и политна напред, но успя да се хване за гривата му с осакатената си дясна ръка. Препъването отклони малко удара на Окуда, но въпреки това Такео усети как върхът на меча засегна горната част на ръката му и се плъзна по рамото. Конят на Окуда се размина с него в галоп, което му даде време да се съвземе; не усети болка и реши, че се е отървал невредим. Окуда обърна коня си и отново препусна към него, въпреки че пътят му бе препречен от скупчените войници. Той ги подмина, без да им обръща внимание, устремен единствено към Такео. Гневът му възпламени ответна примитивна ярост у Такео, който й се отдаде, защото тя заличаваше угризенията. Джато откликна и намери незащитено място върху врата на Окуда, който, увлечен от собствения си устрем, връхлетя върху острието и то потъна дълбоко в плътта му.

По-късно през втория ден Хироши и хората му изтласкаха войската на Сага към прохода. Кахей бе предприел маневра, която щеше да приклещи отстъпващите противници, вече изтощени след часовете ръкопашен бой. Сакаи Масаки — братовчед на Хироши — бе плътно зад него и той внезапно си спомни едно безумно пътуване в дъжд като този заедно със Сакаи, когато бе десетгодишен. На тази възраст копнееше за истинска битка, при все това пътят, по който бе поел, бе пътят на мира — Пътят на хоо . Сега почувства как кръвта на предците му забушува във вените му. Отхвърли всички други мисли и се съсредоточи върху сражението, убиването, победата, тъй като цялото бъдеще зависеше от изхода на тази битка. Ако загубеха, той щеше или да умре, или да сложи край на живота си. Сражаваше се с ярост, която не подозираше, че притежава, вдъхновявайки мъжете около себе си и изтласквайки силите на противника обратно към прохода, където попадаха в капана на теснината.