Лиан Хърн - Разгромът

Дъждът плющеше, но небето изсветляваше. Беше на зазоряване. Тя отиде бързо до коловете, където бяха завързани конете, през водата, наподобяваща сив стоманен воал. Такео вече бе в пълно бойно снаряжение, с Джато отстрани, очаквайки Хироши и конярите да приключат с оседлаването на конете.

— Шигеко — каза й той, без да се усмихва, — Хироши ме помоли да те отпратя, но истината е, че не мога да се лиша от нито един свой човек тук… дори и от жена. Твърде мокро е, за да използваме пушки и Сага го знае. Убеден съм, че няма да изчака да спре дъждът, за да атакува. Имам нужда и от теб, и от Гемба, защото сте стрелци.

— Радвам се — рече тя. — Не искам да те оставям, а да се бия редом с теб.

— Остани с Гемба — рече той. — Ако поражението стане неизбежно, той ще те отведе на безопасно място.

— Преди това аз лично ще сложа край на живота си — отвърна тя рязко.

— Не, дъще, ти трябва да живееш. Ако загубим, трябва да се омъжиш за Сага и като негова съпруга да запазиш страната и народа ни.

— А ако победим?

— Тогава можеш да се омъжиш за когото решиш — той хвърли поглед към Хироши, а около очите му се образуваха тънки бръчици.

— Ще ти припомня какво си ми обещал, татко — рече тя ведро, когато двамата яхнаха конете си.

Такео пое с Хироши към средата на равнината, където се събираха конници, а тя последва Гемба към северния фланг, където позиции заемаха пешаци, стрелци и мъже, въоръжени с копия и алебарди.

Наброяваха няколко хиляди; стрелците бяха разположени в две редици, тъй като Кахей ги беше обучил в изкуството на последователната стрелба, при която дъждът от стрели ставаше почти непрекъснат. Ако не беше мокро, щяха да действат така и с пушките.

— Сага смята, че ще разчитаме само на огнестрелното си оръжие — рече Гемба. — Не очаква да сме също толкова страховити с лъкове. Беше изненадан на състезанието с кучетата, но не се поучи от него. Сега пак ще се изненада. Трябва да останем тук — добави той — дори когато войниците поемат напред. Баща ти иска да се целим внимателно и да обезвредим техните капитани и останали водачи. Направи така, че всяка стрела да си струва.

Устата на Шигеко беше пресъхнала.

— Владетелю Гемба — рече тя. — Как стигнахме дотук? Как така не успяхме да разрешим нещата по мирен път?

— Когато равновесието се наруши и мъжката сила вземе надмощие, войната е неизбежна — отвърна Гемба. — Женската сила е накърнена, но не знам каква е причината. Съдбата ни е да бъдем тук в това време, да убиваме или да бъдем убити. Трябва да я приемем с цялата си смелост, с цялото си сърце, осъзнавайки, че нито сме я желали, нито сме я дирили.

Тя чу думите му, но смисълът им не стигна до съзнанието й, тъй като вниманието й бе насочено към картината пред нея, озарена от светлината на настъпващото утро — алените и златистите багри на доспехи и сбруи, нетърпеливите коне, мятащи глави, флаговете на Отори, Маруяма, Мийоши и всички останали кланове на Трите провинции, проливния дъжд, потъналите в сумрак дървета в гората, пенестата белота на водопадите на фона на тъмните скали.

После, невъобразимо многочислена, подобно на мравки, подгонени от мравуняка, през прохода нахлу първата вълна от армията на Сага.

Битката при Такахара се води три дни в свирепи гръмотевични бури. Сражението продължаваше от зори до залез-слънце; през нощта бойците полагаха грижи за ранените си и претърсваха бойното поле за здрави стрели. Войниците на Сага Хидеки превъзхождаха три пъти армията на Отори Такео, но генералът на императора бе възпрепятстван от тесния проход, който водеше към равнината, и от завзелите удобни позиции воини на Отори. Всеки път, когато поредната вълна от хора на Сага нахлуваха в равнината, отдясно ги засипваше град от стрели; оцелелите биваха отблъсквани от основната армия на Отори със сражаващи се в челна позиция конници, следвани от пешаци.

Беше най-безпощадната битка, която Такео бе водил някога — онази, която се бе опитал да избегне с всички сили. Войниците на Сага бяха дисциплинирани и превъзходно обучени. Те вече бяха покорили обширни области на Север, надяваха се да бъдат възнаградени с плячката от Трите провинции и воюваха с благословията на императора. От друга страна, хората на Такео не само се сражаваха за своя живот, а и защитаваха страната си, домовете си, жените и децата си, земята си.

Мийоши Кахей бе участвал с армията на Отори в битката при Яегахара на четиринайсетгодишна възраст, почти трийсет години по-рано. Отори бяха претърпели съкрушителна загуба, отчасти предизвикана от предателството на собствените им васали. Кахей така и не забрави годините, които последваха — унижението на воините, страданията на хората под тиранията на Ийда Садаму. Бе твърдо решен да не преживее повторно такава загуба. Убеждението му, че Сага никога няма да спечели надмощие, засилваше бойния дух и волята на хората му.