Лиан Хърн - Разгромът

Такео почти бе забравил това чувство, но сега то го връхлетя отново — целеустременото безумие, съсредоточено единствено върху силата, вещината и решимостта, които щяха да обезпечат оцеляването му. Престана да мисли за възрастта и недъга си, лявата му ръка пое изцяло ролята на дясната, а Джато скачаше както винаги, сякаш следвайки собствената си воля.

Усети, че към него се присъединява Хироши, яхнал бледосивия Кери, чийто косъм бе почервенял от кръв; после, връхлитайки в галоп, го заобиколи собственият му малък отряд от воини, водени от Шигеко и Гемба, с лъкове на гърба и с меч в ръка.

— Продължавайте нататък! — викна им той и се усмихна, когато го подминаха и се устремиха надолу.

Шигеко бе невредима, поне за днес. Сблъсъкът бе преодолян и Такео осъзна, че последните вражески конници се опитваха да се измъкнат; пешаците също се втурнаха да бягат, дирейки прикритието на скали и дървета.

— Да ги догоним ли? — викна Хироши, поемайки дъх, докато обръщаше Кери.

— Не, оставете ги. Сага сигурно е по петите ни. Не можем да се бавим. Вече сме в Трите провинции. Довечера ще се слеем с армията на Кахей — а мислено отбеляза: „Това бе само кратка схватка, главната битка тепърва предстои.“ — Съберете убитите и ранените — нареди на Хироши. — Не оставяйте никого! — после извика високо: — Маи! Маи! — видя лекото трепкане във въздуха на северния фланг, което се получаваше при състоянието на невидимост, и пришпори Тенба нататък. В този момент Маи възвърна формата си. Той се приведе, хвана я и я издърпа на седлото зад себе си. — Ранена ли си? — попита я през рамо.

— Не! — извика тя в отговор. — Убих трима и раних още двама!

Той усети в гърба си ускореното биене на сърцето й; миризмата на потта й му напомни, че бяха минали месеци, откакто бе делил ложе със съпругата си. Изпита непреодолим копнеж по Каеде, тя изпълни мислите му, докато оглеждаше долината за оцелели и подбираше последните от хората си. Петима убити и може би още шестима ранени. Обзе го скръб по мъртвите — все мъже, които бе познавал от години — и мислено си даде дума да ги погребе с почести по родните им места в Трите провинции. Мъртъвците на Сага остави в долината, без да си прави труда да ги обезглавява или да доубива ранените. Сага го следваше по петите и двубоят им щеше да е неизбежен.

Когато най-сетне се присъедини към Кахей, все още бе в мрачно настроение. Изпита искрено облекчение, щом разбра, че Минору е жив и здрав, и побърза да се усамоти с писаря, за да му разкаже всичко случило се до момента и да обсъди с него плановете за следващия ден. Хироши отведе конете при коневръза, където видя дъщеря си заедно с кирина. Беше бледа и изглеждаше някак смалена; сърцето му се сви за нея.

Пристигна Китаяма — съгледвачът на Сакаи, — одран и насинен, но иначе невредим, и взе да се извинява за закъснението.

— Поне знаем, че Сага не може да използва друг път — рече Такео. — Трябва да мине през прохода.

— Веднага ще пратим хора да го отбраняват — заяви Кахей.

— Не, ще го оставим отворен. Нека Сага си мисли, че сме се впуснали в бягство, че сме стъписани и объркани. А и той трябва да бъде възприет като нашественик. Ние отбраняваме Трите провинции, не предизвикваме него и императора. Не можем да останем тук и да го отблъскваме до безкрайност. Трябва да го победим убедително и да поведем армията на Запад, за да се изправим срещу Зенко. Научи ли за смъртта на Таку?

— Чух слухове, но не разполагаме с официални сведения от Хаги.

— Значи нямаш вести от съпругата ми?

— Не и след третия месец, а тогава тя не спомена нищо за тази скръбна загуба. Вероятно е било твърде рано и тя самата не е знаела.

Такео се почувства още по-потиснат, тъй като бе очаквал да получи писма от Каеде с вести за положението в Средната провинция и на Запад, както и за здравето им — нейното и на детето.

— И аз нямам новини от съпругата ми; получихме съобщения от Инуяма, но не и от Средната провинция.

Двамата мъже замълчаха за момент, замислени за дома и децата си.

— Е, нали казват, че лошите вести пристигат по-бързо от добрите! — възкликна Кахей, прогонвайки тревогите по обичайния си начин. — Нека ти покажа нашата армия — и поведе Такео към западната част на равнината, където бяха разположени главните сили, заобиколени от фланг войници с пушки по хребета на северния край и един помощен отряд стрелци. — Предстои лошо време. Ако стане твърде влажно да се използват пушки, губим основното си преимущество.