Лиан Хърн - Разгромът

— И аз убивах днес — рече Хироши. — През цялото си детство бях обучаван на това и сега се получи естествено, макар че също изпитвам угризения и тъга. Не знам как по друг начин бих могъл да остана верен на баща ти, на Трите провинции и на дълга си да закрилям него и теб… — замълча за момент и после добави: — Утре ще е по-зле. Тази схватка бе нищо в сравнение с предстоящата битка. Ти не бива да участваш. Не мога да оставя баща ти, но ми позволи да помоля Гемба да те отведе. Можеш да вземеш кирина със себе си. Върни се в Инуяма.

— И аз не искам да оставям татко — отвърна Шигеко и не се сдържа, а добави: — Нито владетеля Хироши — усети, че страните й поруменяват, и попита неочаквано за самата себе си: — Какво каза на онова момиче?

— На Маи ли? Благодарих й, задето ни помогна отново. Изпитвам дълбока признателност към нея, че ни донесе вестта за смъртта на Таку и че се сражава редом с нас днес.

— О, да, разбира се! — възкликна Шигеко и се обърна към кирина, за да скрие противоречивите си чувства. Копнееше да се озове в обятията му; страхуваше се, че и двамата ще умрат, без да са споделили любовта си, но как би могла сега да говори за любов, заобиколена от войници, коняри и коне, когато бе изпълнена с угризения, че е отнемала живот, и когато бъдещето им бе тъй несигурно? Конете бяха получили нужната грижа, вече нямаше защо да стоят при тях. — Нека се поразходим — предложи. — Трябва да огледаме терена и после да намерим баща ми.

Още беше светло; на запад последните слънчеви лъчи се сипнаха иззад скупчените облаци. Небето между сивите им крепости имаше цвета на златиста пепел. Луната бе високо на източното небе и бавно посребряваше.

Шигеко не можеше да измисли какво да каже. Накрая Хироши започна пръв.

— Владетелко Шигеко, единствената ми грижа сега е за твоята безопасност — и той сякаш с мъка изричаше думите. — Трябва да оцелееш в името на добруването на цялата страна.

— През целия ми живот си ми бил като брат — рече тя. — Няма друг освен теб, който да означава повече за мен.

— Моите чувства към теб далеч не са братски. Никога не бих заговорил за тях, ако опасността един от нас утре да умре не беше толкова реална. Ти си най-съвършената жена, която някога съм познавал. Осъзнавам, че рангът и положението ти значително превишават моите, но не мога да обикна, нито да взема за жена друга, а единствено теб.

Тя не можа да сдържи усмивката си. Думите му прогониха тъгата й и я изпълниха с внезапна радост и дързост.

— Хироши — рече тя. — Хайде да се оженим. Аз ще убедя родителите си. Вече не се чувствам задължена да стана съпруга на владетеля Сага, след като той се отнесе толкова зле с баща ми. Цял живот съм се опитвала да се подчинявам на родителите си и да постъпвам правилно. Но сега виждам, че в лицето на смъртта други неща придобиват важност. Родителите ми поставят любовта пред дълга към по-възрастните в рода; защо и аз да не сторя същото?

— Не мога да направя нищо против волята на баща ти — отвърна Хироши развълнувано. — Но знанието, че се чувстваш по този начин, удовлетворява всичките ми копнежи.

„Не всички, надявам се!“, дръзна да си помисли Шигеко, докато се разделяха.

Искаше й се незабавно да отиде при баща си, но се сдържа. След като се изми и похапна, я уведомиха, че той вече спи. За нея бе опъната отделна шатра и тя дълго седя съвсем сама в нея, опитвайки се да успокои мислите си и отново да запали в себе си спокойния и ярък пламък на Пътя на хоо . Но всичките й усилия бяха възпрепятствани от проблясващи в съзнанието й картини — бойните викове, мириса на кръвта, свистенето на стрели… и от лицето и гласа на Хироши.

Спа леко и се събуди от трясък на гръмотевица и плющящ дъжд. Чу как лагерът около нея изригна в действие, скочи на крака и облече бързо дрехите за езда, които бе носила предишния ден. Всичко подгизваше за миг, а пръстите й ставаха все по-хлъзгави.

— Господарке Маруяма! — прозвуча отвън силен женски глас и Маи влезе в шатрата с гърне за нея. После го отнесе и се върна с чай и студен ориз. Докато Шигеко се хранеше бързо, Маи изчезна за пореден път. Когато се появи отново, носеше в ръце шлем и малка броня от кожа и метал. — Баща ви изпрати това за вас. Трябва да се приготвите веднага — и себе си, и коня, и да отидете при него. Ето, сега ще ви помогна.

Шигеко усети непознатата тежест на бронята. Косите й се оплетоха във връзките.

— Стегни ги в опашка, моля те — обърна се тя към Маи.

После взе меча си и го окачи на пояса. Маи сложи шлема на главата й и завърза вървите му.