Лиан Хърн - Разгромът

Бледото лице на Коно пребледня още повече.

— Ще се срещнем в бой — отвърна той. — А там вашите номера и магьосничества няма да ви спасят!

Той стана и без да се поклони, тръгна към коня си, метна се на седлото и опъна силно юздите, за да обърне главата му. Животното не искаше да се раздели с другарите си и се задърпа. Коно заби пети в хълбоците му; в отговор конят се изправи на задните си крака и взе да рита, хвърляйки благородника, който се строполи позорно на земята.

Настъпи миг мълчание. Двамата стражи, които стояха най-близо, извадиха мечове и Такео осъзна, че всички очакват от него да им заповяда да убият Коно. Той самият мислеше, че ще го стори, тъй като имаше нужда да даде воля на гнева си, а и искаше да накаже този човек, паднал в нозете му, за всичките обиди, интриги и предателства, с които го бе засипал. Но нещо го спря.

— Хироши, докарай коня на владетеля Коно и му помогни да го възседне — нареди той и се обърна, за да не унижава повече благородника.

Стражите свалиха мечовете си и ги прибраха в ножниците.

Щом чу тропота на копита да заглъхва нататък по пътя, той се обърна към Хироши:

— Изпрати Сакаи напред да уведоми Кахей и да му каже да се готви за битка. А ние трябва да преминем прохода колкото се може по-скоро.

— Татко, ами киринът? — попита Шигеко. — Той е изтощен. Няма да може да върви с нас.

— Налага се… иначе ще е по-милостиво да го убием още сега — отвърна той и видя потреса в изражението й. Съжали я, защото може би още на другия ден щеше да й се наложи да се сражава за живота си. А досега не бе убивала нито едно живо същество. — Шигеко — рече той. — Мога да спася теб и кирина, ако се предам на Сага. Ще сложа край на живота си, а ти ще се омъжиш за него и по този начин все пак ще избегнем войната.

— Изключено — отвърна тя без колебание. — Той ни измами и ни заплаши, нарушавайки всички свои обещания. Ще се погрижа киринът да не изостава.

— Тогава яхни Тенба — предложи той. — Двамата ще се насърчават взаимно.

В замяна той взе нейния кон Ашиге и я изпрати напред заедно с Гемба, надявайки се, че там за нея е по-безопасно, отколкото в края на колоната. Налагаше се да реши и въпроса с товарните коне, които носеха щедрите дарове от императора и владетеля Сага — те също нямаше да могат да се движат с темпото на останалите. Заключавайки, че императорът вече е непоправимо оскърбен, Такео нареди балите и кошовете да бъдат оставени край пътя, до малкото каменно светилище при потока. Съжаляваше, че трябва да се раздели с красивите предмети, с копринените роби, бронзовите огледала и лакираните купички, мислейки колко много щеше да ги хареса Каеде, но не виждаше друго разрешение. Изостави също паланкините и дори богато украсените брони, специален подарък от владетеля Сага. Бяха тежки и неудобни и Такео предпочете собствените си, които бяха оставени на съхранение при Кахей.

— Нека бъдат приношение за божествата на планината — каза той на Хироши, докато се отдалечаваха. — Макар и в настоящото положение да не вярвам, че които и да било божества могат да ни помогнат. Какво означава благословията на Небето? Знаем, че киринът е само едно животно, а не митично същество. Избягал е, защото са му липсвали другарите.

— Вече се е превърнал в символ — отвърна Хироши. — Така подхождат към света човешките същества.

— Едва ли сега е време за философски дискусии! По-добре да обсъдим собствения си план за предстоящата битка.

— Да, обмислям го, откакто се озовахме тук — проходът е толкова тесен и труден за преминаване, че веднъж озовем ли се от другата страна, няма да ни е трудно да защитим тила си от хората на Сага. Но дали все още е чист? Ако аз бях на мястото на Сага, щях да ви отрежа пътя за бягство още докато се намирате в столицата.

— И на мен ми хрумна същото — призна Такео и страховете им се потвърдиха през следващия час, когато Сакаи се върна и докладва, че проходът гъмжи от воини на Сага, които са скрити зад скали и дървета и са въоръжени с лъкове и пушки.

— Покатерих се на едно дърво и погледнах назад в източна посока — добави Сакаи. — С далекогледа успях да различа армията на Сага, която ни преследва. Развяват червени бойни знамена; войниците, охраняващи прохода, сигурно също са ги видели. Пратих натам един съгледвач — ако изобщо някой може да се промъкне, това ще е Китаяма… но за да се добере до владетеля Мийоши, ще му се наложи да изкачи планината и да се спусне от другата страна.

— Колко време ще му трябва? — попита Такео.