Лиан Хърн - Разгромът

Устата на Такео бе пресъхнала от ужас:

— Не може ли да се поправи?

Гемба замълча и в този момент, през суматохата от подготовката, Такео долови тропот на конски копита в далечината.

— Някой препуска към нас.

След малко вързаните коне вдигнаха глави и изцвилиха, а приближаващият кон им отвърна, взе завоя на пътеката в лек галоп и се появи пред очите им.

Беше един от развъжданите в Маруяма коне, които Шигеко бе подарила на владетеля Сага, а ездачът му беше владетелят Коно. Той закова намясто и скочи от седлото, а Хироши изтича напред, за да поеме юздите. От мудността на благородника не бе останала и следа; той излъчваше сила и вещина както по време на състезанието.

— Владетелю Отори, радвам се, че успях да ви настигна.

— Владетелю Коно — отвърна Такео. — Опасявам се, че не мога да ви предложа кой знае какво да се освежите. Точно се канехме да продължим пътуването си. До пладне ще сме прекосили границата — не го беше грижа дали благородникът щеше да се обиди. Не смяташе, че нещо беше в състояние да го избави от положението, в което бе изпаднал.

— Трябва да ви помоля да изчакате — рече Коно. — Нека поговорим насаме.

— Не мисля, че имате какво да ми кажете — безпокойството бе преминало в гняв. Такео чувстваше как набъбва зад очите му. Месеци наред бе действал с върховно търпение и самообладание. Сега виждаше как всичките му усилия бяха на път да бъдат обезсмислени от едно случайно събитие, от неуправляемото желание на едно животно, предпочело своите спътници пред някакви непознати.

— Владетелю Отори, знам, че ме смятате за враг, но повярвайте ми, взел съм присърце вашите интереси. Елате, дайте ми малко време, за да мога да ви предам посланието на владетеля Сага.

Без да изчака отговора на Такео, той се отправи към един полегнал кедър, който предоставяше естествено място за сядане. Настани се върху него и махна на Такео да го последва. Такео хвърли поглед на изток. Очертанията на планината изпъкваха съвсем черни на фона на аленеещото небе, вече обагрено със златисто.

— Ще ви отделя време, докато слънцето докосне върховете — рече той на благородника.

— Нека ви разкажа какво се случи. Триумфът на посещението ви бе леко помрачен от преждевременното ви заминаване. Императорът се бе надявал да ви опознае… вие му направихте силно впечатление. При все това той бе много доволен от вашите дарове, особено от кирина. Разтревожи се, когато след заминаването ви животното взе да става все по-неспокойно. Лично ходеше всеки ден да го види, но то беше изнервено и цели три дни не хапна нищо. После побягна. Ние го преследвахме, разбира се, но всички опити да го хванем завършиха с неуспех, а накрая го изгубихме. Настроението в града се промени — възторгът, че нашият император е благословен от боговете, премина в подигравки, че небесната благословия е избягала, че Небето покровителства владетеля Отори, а не императора или владетеля Сага — той млъкна за момент и после продължи: — Разбира се, подобно оскърбление не може да бъде пренебрегнато. Срещнах се с владетеля Сага, който заминаваше от Санда, и той незабавно се върна. Едва ли е на повече от ден езда зад мен. Войските му вече бяха събрани; специалните му части неизменно са в бойна готовност и само чакаха подобна възможност. Многократно превъзхождат по брой вашите хора. Наредиха ми да ви кажа, че ако не се върнете с мен и не се подчините на естествения резултат от недоволството на императора, което означава да сложите край на живота си — опасявам се, че другата възможност с изгнанието вече не съществува, — Сага ще ви преследва с всички тези воини и ще превземе Трите провинции със сила. Вие и цялото ви семейство ще бъдете убити… с изключение на владетелката Маруяма, която владетелят Сага все още се надява да вземе за своя съпруга.

— Нима това не е било намерението му от самото начало? — отвърна Такео, без повече да се опитва да сдържа гнева си. — Нека тръгне след мен. Ще получи повече, отколкото очаква.

— Не мога да кажа, че съм изненадан, но дълбоко съжалявам — рече Коно. — Сигурно знаете колко ви се възхищавам…

Такео го прекъсна:

— Вие ме ласкаехте, но според мен винаги сте ми желаели злото и сте се опитвали да подривате властта ми. Вероятно чувствате по някакъв начин, че отмъщавате за смъртта на баща си. Ако имахте действителна доблест или смелост, щяхте да ме предизвикате открито, а не да заговорничите скришом с моя васал и баджанак. Играехте ролята на необходимия посредник. Оскърбихте ме и проявихте несправедливост към мен.