Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— Майсторе на мантията Стенуолд Трудан — отвърна той. — Колегиумското общество на умелите в боя признава вашата къща и ви приканва да назовете поверениците си. — Даде знак на бръмбарородния писар, който зяпаше запленен Тиниса, при което младият мъж се стресна виновно и стисна писалката си.

— Пред Форума на умелите представям принц Салме Диен от Федерацията на водните кончета и Тиниса, повереница в моя дом. Представям ви Челядинка Трудан, племенница в семейството ми, а също и Тото, чирак занаятчия — обяви Стенуолд, достатъчно бавно, за да впише писарят имената. Петдесетината зрители оглеждаха четиримата, на Че и Тото хвърлиха само по един поглед, заделяйки цялото си внимание за небрежно облегналата се на стената Тиниса и за чуждоземната хубост на Салма. Стенуолд отстъпи назад, а церемониалмайсторът сведе отново очи към свитъка си.

— „Златната раковина“ — обяви той. — Кой спомоществователства „Златната раковина“?

Стенуолд проследи с поглед другия спонсор, бръмбаророден като него. Той беше нагледен пример за пътя, по който бяха поели образованите класи на Колегиум — набит мъж с оредяваща коса, облечен в синьо, червено и златно, дрехите му бяха ушити от вносна паешка коприна. Ръцете му бяха обсипани с пръстени, изпод третата му гуша блестеше инкрустиран със скъпоценни камъни нагръдник, който да подскаже на света, че иде реч за човек с интереси към военното изкуство. Всяка дреха и всяко бижу бяха натрапчиво скъпи, но цялостният ефект вонеше на простотия.

„Май трябва по-често да заставам пред огледалото“ — помисли си горчиво Стенуолд. Вярно, че самият той се придържаше към белите роби на преподавател в Академията, но талията му определено можеше да се мери по размер с шкембето на наконтения търговец, а косата му се беше отдръпнала толкова назад, че Стенуолд предпочиташе да бръсне главата си, за да прикрие непрежалимата загуба.

— Майсторе на мантията и меча Кимон от Кес — изрече надуто новодошлият.

— Майсторе гражданино Иниго Палдрон — поздрави го Кимон.

Майстор Палдрон нацупи устни и изпръхтя недоволно. Кимон въздъхна.

— Майсторе гражданино магнат Иниго Палдрон — поправи се той. — Простете. Новата система за титулуване е на няма и десетина дни.

— Според мен, когато Събранието на знаещите посвещава повече време на дебати относно титулуването, отколкото на градското планиране, нещо определено не е наред със света — изръмжа Стенуолд, уж на шега, но не съвсем. — Простичкото „майстор“ на мен винаги ми е звучало добре.

Изражението на майстор гражданин магнат Палдрон подсказа, че по отношение на титлите, както и по отношение на всяка друга орнаментация, излишество не би могло да съществува, поне според него.

— Колегиумското общество на умелите в боя признава вашата къща и ви приканва да назовете поверениците си — обърна се към него Кимон.

— Ами, да видим — каза с широка усмивка Палдрон. — Колеги майстори, представям ви Селадорис от Еверис. — Тежката му ръка посочи към строен паякороден, който се изправи бавно. — Фалгър Палдрон, мой племенник. — Посоченият беше бръмбаророден юноша, толкова млад, че изглеждаше по-малък и от Че, поне с една година. — Адакс от Тарк. — Адакс не стана. Нито отдели присвитите си очи от Тото, когото фиксираше упорито от другия край на Форума. — И… — доволната усмивка на Палдрон се разшири още повече, — представям ви високоуважавания Пиреус от Етерион.

Пиреус! Последното име разлюля публиката като буря клони. Не беше име, което очакваш да чуеш в приятелски двубой между дребни чирашки къщи. И сякаш чакал знак, Пиреус влезе през вратата в другия край на залата и поспря на прага, преди да отиде при съотборниците си — стройна мъжка фигура с великолепна осанка. Пиреус беше дуелисткият шампион за миналата година, шампион без нито един загубен двубой. Богомолкородните рядко участваха в първенствата на колегиумското дуелистко общество, което беше далеч под нивото им, но Пиреус правеше изключение.

— Колко ти струваше да го привлечеш? — обърна се тихо Стенуолд към Палдрон. Магнатът отвърна с блажена усмивка.

— Бедното момче страда по приятелите си в Академията, без съмнение — каза той и махна небрежно с ръка. Което, помисли си Стенуолд, беше още един проблем на високопоставените му съграждани. Дайте им глад, война, застигнат от бедствие район или осиротяло дете и те ще дискутират надълго и нашироко символизма и философията на ненамесата. Дайте им състезание или празен трофей и те ще нарушат всички правила само и само да се изфукат с победата си.