Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— Споко — каза Салма с лека усмивка.

— Имате ли си изобщо истински богомолкочовеци при вас? — попита го Тиниса. Изглеждаше по-притеснена за Салма, отколкото за себе си преди малко. — Този тип е добър.

— О, имаме си — отвърна Салма и се ухили на противника си. — Имаме повече, отколкото се мотаят тук, в Колегиум. До гуша ни е дошло от богомолкоиди във Федерацията.

Пиреус и Салма тръгнаха от противоположни посоки към кръга и спряха току отвъд очертанията му. Развълнуван шепот премина през публиката — знаеха, че им предстои да видят зрелище, за което да разказват в таверните срещу някоя и друга безплатна чашка. Стенуолд остана поразен от приликата между двамата противници. Облечени в подплатени бойни жакети и стегнати на коленете бричове, със сандали и по една тежка бойна ръкавица, двамата млади мъже изглеждаха почти като роднини. Пиреус беше по-висок, с ръбатата телесна структура на богомолкоидите. Дългата му руса коса беше вързана на опашка, но правилните черти на иначе красивото му лице бяха загрозени от отпечатъка на лош нрав и избухливост. Ръкавите на бойния му жакет бяха срязани до лактите, за да се отвори място за костните шипове. Салма от своя страна беше тъмнокос и късо подстриган, със златиста кожа, разбил не едно и две момински сърца след пристигането си в Колегиум. Притежаваше грация, която не отстъпваше с много на вроденото изящество в движенията на богомолкоида. Двамата стояха мълчаливо и се измерваха с поглед, единият намръщен, другият усмихнат, но това различие не заличаваше приликата помежду им.

Кимон си пое дълбоко дъх и протегна напред двата меча — и двата бяха дървени с тънко бронзово покритие, но всички присъстващи знаеха от личен опит колко боли, когато такъв меч попадне в целта си.

Кимон премести поглед от единия към другия състезател. Стенуолд знаеше, че старецът все още е действащ офицер в армията на града-държава Кес, която във всеки един момент можеше да го призове от престижния му цивилен пост. Но старият Кимон вече двайсет години живееше далеч от дома си. И ето го сега, в белите роби на бръмбаророден вместо в броня. Изглежда, вече не му липсваха гласовете на неговия мравешки народ в главата му.

— Поздравете книгата — нареди Кимон. Пиреус и Салма се обърнаха към северния ъгъл на залата и вдигнаха дървените си мечове. Обектът на поздрава им беше прикрепен към стената — огромен меч между страниците на отворена книга от светло дърво. На отворените страници имаше релефен надпис: Отдаденост на едната и Превъзходство на другата.

— Часовник — каза Кимон и механичното устройство на стената срещу книгата се събуди със стон. Противниците застанаха лице в лице, а Кимон напусна кръга. Миг след като кракът му излезе от очертанията на арената, двамата се хвърлиха един срещу друг.

Първият удар бе нанесен веднага. Двубоят едва беше започнал, когато Пиреус замахна с мълниеносна скорост — удар, който целеше най-малкото да счупи носа на чужденеца. Салма се огъна назад, без да помръдва крака, и мечът на шампиона мина на сантиметри от лицето му. Явно Салма наистина беше виждал богомолкоиди в действие и преди.

А после започна истинската битка и за радост на публиката Салма моментално премина в нападение. Биеше се по всички правила на бойното изкуство, водеше с ръба на острието, краката му чертаеха геометрични фигури от дъги и внезапни напади по права линия. Свободната му ръка беше вдигната на височината на гърдите, готова да посрещне ударите на богомолкочовека. Всичко беше като по учебник, точно както го описваха в наръчниците по фехтовка, освен когато Салма не подхващаше нещо съвсем различно. Приклякване, страничен замах, кратко накъсване на ритъма, които си бяха негови, нещо от стила на неговия народ. Салма знаеше как се бият богомолкородните, а Пиреус никога не се беше дуелирал с човек водно конче преди. Това даде на принца предимство и му позволи да удържи офанзивата по-дълго от очакваното, но предимството му намаляваше от миг в миг. По всичко личеше, че Пиреус му е взел мярката.

А после, без предупреждение, без нищо в стойката или движенията, което да го подскаже, Салма се озова твърде близо до противника си, нос в нос едва ли не, буквално в прегръдката му, и — това всички го видяха — имаше един миг, когато Пиреус вдигна ръка с несъмненото намерение да разпори с костните си шипове лицето на чуждоземеца. Това би обезобразило Салма, би го ослепило дори, но в същото време би означавало да изхвърлят Пиреус от състезанието, да дисквалифицират отбора му и да го лишат от всичко, което той искаше да спечели. В този миг на колебание Салма вдигна меча си и перна леко тила на богомолкоида.