Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— А вие какво ще правите, войнемайсторе? — попита един.

— Аз ще остана — заяви решително Стенуолд. — Когато хвърлят котва на кея, ще видя дали думата на един преподавател от колегиумската академия все още има някаква тежест, но вие трябва да си тръгнете, всички.

Чу, че някои се възползват от предложението му, но когато се огледа, видя, че повечето, поне стотина, още стоят на кея.

Гигантският кораб приближаваше, захождаше към обгорения пристан със страховито изящество. Вече бяха прибрали платната и две котви на къси вериги пореха водата, за да забавят скоростта му.

— Стенуолд — отбеляза със страхопочитание Ариана. — Това не е векиански кораб.

Той премести поглед от нея към наближаващия съд, после пак я погледна.

— Откъде знаеш?

— Това е паешки кораб от Селдис, а аз познавам добре стила на собствения си народ.

Стенуолд я зяпна, после се втренчи в кораба. Броени метри деляха исполинския съд от кея, когато сгъваемият трап започна да се спуска.

— Не стреляйте! — извика на хората си той.

Кораб от Паешките земи. И наистина, линиите му бяха изящно източени, ажурните дървени парапети изобразяваха вълни и преплетени лиани… но зад тях се редяха мравешки щитове.

Трапът се стовари върху кея и хората на Стенуолд отстъпиха крачка назад, стиснали нервно мечове и арбалети. „Ако са векианци и се предадем тук, без нито един изстрел, може би ще пощадят живота на хората ми.“

— Кротувайте! — нареди им той.

И на колегиумския кей стъпиха мравкородни, слизаха по мостика и още в движение се строяваха, докато на пристана не се оформи бойно каре. Ала не бяха с лъскавочерната кожа на векианците, напротив — тяхната беше светла, бледа като корема на риба.

„Таркиански мравкоиди. Какво става?“ Стенуолд пристъпи напред, най-вече за да застане между новодошлите и собствената си нещастна войска. Хората му бяха изнервени до крайност, а гледката на тези нови нашественици, строени в съвършен боен ред на родния пристан, никак не помагаше.

— Представете се. Вие сте на колегиумска земя! — извика той. Усещаше тежестта на всеки чифт очи върху себе си, очи еднакви до неразличимост, и всички мечове и арбалети, насочени право към него.

Един мъж се отдели от редиците им и заметна на рамо щита си. Спря безизразен поглед върху Стенуолд. Какви ли реплики си обменят наум, запита се бръмбарородният.

— Кой си, та говориш от името на Колегиум? — попита мравкочовекът.

— Аз съм майстор Трудан от Великата академия. Каква работа имате тук? Не сме в състояние да приемаме гости — каза Стенуолд, като си мислеше: „Ако тръгне на зле, основния удар ще го поема аз. Поне Ариана ще има шанс да се измъкне.“

Таркианският офицер се усмихна мрачно.

— А аз съм наемнически командир Паропс, преди от Тарк. Чух, че имате малък проблем с мравкородни.

Един от хората на Стенуолд възкликна и посочи с ръка, а после всички зяпнаха към морето и хукнаха към раздрания от снаряди ръб на кея. Мравкородните се размърдаха, но само за да им отворят по-добра гледка. Нещо гореше върху водата, високи огнени колони се изстрелваха на десет и повече метра във въздуха… беше се подпалила една от снабдителните баржи на векианците. В морето се стрелкаха малки кораби с медни корпуси и бълващи дим комини, влизаха безстрашно в бой с оцелелите бронирани векиански съдове и обстрелваха с огнени топки другите баржи, много от които вече започваха да димят. Стенуолд видя как един от малките кораби избухва на парчета, поразен в парния двигател от оловомета на брониран съд, но другарите му бяха толкова бързи и повратливи, че се шмугваха безнаказано през градушката от снаряди и на свой ред обстрелваха противника.

Междувременно, по-големи съдове с плоски корпуси и пълни с войници палуби захождаха за дебаркиране западно от града, а зад тях още шест от изящните паешки галеони заобикаляха отдалеч морската битка, докато по-малки платноходи с висок бак щурмуваха бронираните векиански съдове и засипваха със стрели войниците им. Стенуолд не можеше да отдели погледа си от тези бавно плъзгащи се съдове, от неравностойната битка на изящните и пъргави паешки фрегати срещу тромавите бронирани кораби на векианците. Видя как един от векианските съдове се килва настрани, видя паякородни морски пехотинци да се сражават на палубата му с мрачна решителност. Дървените платноходи бяха бързи, но всеки директен сблъсък с тежките векиански кораби ги разцепваше на трески за нула време. Ала морето беше пълно с платна. Паешките земи им бяха изпратили цяла флотилия и векианската флота, изтощена от продължителните си атаки срещу пристанището, бързо отстъпваше пред тяхната многочисленост и бързина.