Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Първите изтеглящи се редици на сарнианската армия вече ги бяха подминали и тичаха към влака. Само половината от ранените бяха натоварени.

— Струва ми се… — продължи Спера, все така вдигнала далекогледа пред себе си, когато първият летящ осороден я удари и запрати към земята. Връхлетял я бе с меча напред, но в бързината прицелът му се беше изместил и вместо да я прониже, я удари с рамо. Завиваше за нов удар, когато стрела се заби под мишницата му и той пропадна надолу с писък.

Ахеос запъна нова стрела в лъка си. Мравкородните с носилките ускориха крачка, макар да знаеха, че някои от ранените няма да издържат лашкането. Ако не побързаха, от друга страна, жертвите щяха да са много повече.

— Ах! — изсъска Спера. Държеше се за ребрата, псуваше, но отчаяно се оглеждаше за далекогледа. Че я взе на ръце и я качи на най-близкото автовозило въпреки бурните й възражения.

— Тръгвай! — извика й Че и машината наистина тръгна, потегли със скърцане сред реката от войници, които се качваха на влака от предните вагони назад, спазвайки пълен ред дори в поражението.

Ахеос пусна втората си стрела и в същия миг го заля вълна от скръб и отчаяние. На бойното поле пощурелите осоиди бяха премазали малката групичка молецородни, слагайки край на магията, разбърквала допреди миг умовете им.

Сложи трета стрела и опъна тетивата, но преди да е стрелял, енергийно жило мина на косъм от него и го събори на земята. Чу писъка на Че, но някак от много далече, някъде отвъд непоносимата болка.

Заболя го още повече, когато го качиха в каросерията на автовозилото при ранените, за които самият той се бе грижил доскоро.

— Че! — извика и за миг зърна лицето й, но протегнатата му ръка не я достигна, а после машината потегли. Че щеше да остане тук. Влакът също потегляше, останало беше само едно автовозило, а и то му се стори пълно. — Че! — извика отново въпреки изгарящата болка. Тя викаше нещо в отговор, но Ахеос не я чу през всеобщата врява.

Че се огледа трескаво и разбра, че ако не направи нещо веднага, ще е закъсняла фатално. Хукна към последното транспортно возило, от големите, и се хвана отчаяно за скобите отстрани. Уви, машината вече се движеше и металните скоби започнаха да се изплъзват от хватката й. Извика, но водачът чуваше единствено гласовете в главата си. Че се препъна безпомощно…

Един от сарнианците се пресегна през ниската страница на каросерията, улови я за колана и с лекота я вдигна на платформата. Над тях летяха осоиди, но повечето се връщаха назад към основната маса на имперската армия. Водачът на машината увеличи рязко скоростта по неравния терен право към релсите, после Че долови някакъв свирукащ звук, но не й остана време да се чуди за произхода му.

Нещо я удари силно по главата, страничните греди на платформата я притиснаха, когато металното гюле на оловомет раздра каросерията сред фонтан от назъбени отломки. Автовозилото свърна внезапно настрани. Сарнианците около нея скочиха на земята още преди машината да е спряла окончателно. Че бе толкова зашеметена, че не ги последва, а остана да лежи в каросерията и да се бори с гаденето и световъртежа. Миг по-късно се чу приглушено изпукване откъм двигателя и дим обви машината.

Като кашляше и се давеше, Че изтегли меча си и се изтърси тромаво от задницата на спрялото автовозило. Накъдето и да погледнеше, виждаше осоиди. Зад нея влакът и автовозилата се отдалечаваха към Сарн. Оставаше й само слабата утеха, че поне Ахеос е с тях. Спътниците й от последното транспортно автовозило вече се сражаваха и падаха жертва на имперски мечове и енергийни жила. Че трепереше, а мечът в ръката й буквално се тресеше.

Така свърши сражението, което щеше да остане в историята като Битката на релсите.

За последните няколко дни Стенуолд се беше научил да преценява на око числеността на войниците. Сега плъзна поглед по гражданите на Колегиум, стекли се да отбраняват пристанището, и разбра, че разполага с по-малко от сто и двайсет души.

Полупотъналият брониран кораб вече беше изтеглен настрани и през пролуката минаваше огромен съд с широка палуба, чиито сиви платна се издигаха далеч по-високо от останките на стражевите кули. На четвъртития му нос мъже въртяха макарите на сгъваем трап, а зад тях край перилата се редяха десетки, ако не и стотици тежковъоръжени бойци.

— Тук нямаме шанс! — каза Стенуолд на малочислената си войска. — Векианците направиха пробив при западната стена и отбраната ни там също няма да издържи дълго. Върнете се при семействата си. Върнете се при децата си. Няма смисъл да стоите тук.