Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Имаше нещо неприлично в изражението на Дрефос сега. Възбудата му беше почти сексуална.

— Огън! — изкрещя той.

Първата редица на мравкородната армия буквално изчезна, мъже и жени отхвръкнаха назад, покосени от изненада и болка. В щитовете зееха кръгли дупки, ризниците дрънчаха разкъсани, а по целия фронт войници умираха без предупреждение под стакатовия ритъм на щраколъковете.

Тактиците на мравкородните явно бяха взели решение за секунди, защото армията им се втурна внезапно напред, при пълна скорост въпреки разстоянието, от бавен ход преминаха в спринт без предупреждение и в съвършен ред. За миг изпревариха богомолкородните си съюзници, а ранените си другари заобикаляха грижливо, но без да забавят и за миг скоростта си. За всяка друга армия придвижването на бегом при такова разстояние и с пълно бойно снаряжение би било лудост, но мравкоидите бяха най-силните войници на света, мъже и жени, които носеха ризниците си с години като втора кожа. За войници като тях това бе постижимо и те го постигнаха.

По фланговете богомолкородните явно решиха, че няма да останат втори в това състезание и скоро настигнаха мравкоидите, тичаха стремглаво с леките си доспехи, кожени жакети и люспести ризници, и цепеха въздуха с бойните си викове на фона на гробовната мравешка тишина.

Сбъркали бяха новите оръжия с обикновени арбалети, смятаха, че осородните ще са заети да презареждат трескаво и да въртят като луди манивелите, запъвайки раменете за нов залп, докато враговете им скъсяват стремглаво разстоянието. Още един залп почти от упор и после сарнианците ще ги прегазят.

Ала следващият залп на щраколъковете ги покоси жестоко, и не само първата редица — жертви имаше във втората, в третата и дори в четвъртата. Сарниански войници се спъваха в повалените си другари, неспособни да спрат навреме в лудешкия си бяг и твърде нагъсто, за да направят каквото и да било. По фланговете богомолкородни бойци падаха, отхвърлени назад от силата на малките снаряди. Настъплението на мравкоидите се забави, огъна се, а после налетя на следващия залп от щраколъковете.

Стомахът на Тото се обръщаше, ръцете му се свиваха безпомощно в юмруци. Какво ли не би дал да отклони поглед, но нямаше право, затова гледаше втренчено касапницата. „Имам отговорност към своите жертви.“

— Тестовете бяха красноречиви, разбира се — промълви задъхано Дрефос, докато стрелците презареждаха. — Но това тук е истинският експеримент. Всички тези мравки с металните си брони… а когато ударят метал, нашите снарядчета се сплескват, може да се изкривят дори, но продължават напред . Въртеливото движение, в това е тайната. Ако пронижат човек без броня, само ще оставят дупка и толкова, стига да не уцелят някоя кост, но ако носи броня и тя не издържи, човекът умира на място.

Тото гледаше. Не чувстваше нищо, само студ, все едно е получил смъртоносна рана и чака да умре. Не чувстваше нищо, а това означаваше, че не чувства дори вина или разкаяние, осъзна той.

А във Великата академия му бяха казали, че никога не ще се отличи в професията.

— Огън! — извика за пореден път Дрефос.

Последният залп бе изстрелян почти от упор и спря окончателно настъплението на сарнианската армия. Толкова много мъже и жени паднаха едновременно, че войниците зад тях се озоваха в капан от трупове на свои другари, които само допреди миг бяха живи и неразделна част от споделената мисловна мрежа.

— Лъкове долу! Отстъпи! — гласеше новата заповед на Дрефос. — Ред е на генерал Малкан.

— Защо да спираме сега? — попита безпомощно Тото.

Дрефос го погледна с усмивка.

— А мунициите, Тото? Имаш ли представа колко муниции изстреляхме за последните няколко секунди? Нека Малкан похарчи от своите хора, те не са толкова скъпи и по-лесно се заменят.

Осородните войници на Малкан вече се стичаха на бегом покрай фланговете на техните стрелци, по земя и по въздух, и връхлитаха с огън и меч останките от сарнианския авангард.

Преди да потегли с армията си от Хелерон, генерал Малкан беше оставил на Дрефос две хиляди войници, но фабриките, макар да работеха денонощно, успяха да произведат само хиляда и двеста щраколъка. Дрефос бе постигнал максималното с тях.

Че стягаше поредната превръзка, когато новината заля като невидима вълна хирурзите, ранените и войниците наоколо й. В миг мравкородните скочиха като един и хукнаха да качват ранените на транспортните автовозила. Движеха се с характерната си прецизност, но и някак твърде бързо, притеснено дори.