Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Тисамон коленичи пред тях с наведена глава и Тиниса, която надничаше през прага, реши, че се е предал. Самата тя, макар да беше външен човек, се чувстваше смазана от тежестта на казаното. Ала Тисамон имаше още една стрела в колчана си.

— Ще поема с лодка източно покрай брега — обяви той.

— С каква цел? — попита велегласната.

— Да видя армията им, дали е при Меро, при Егел или другаде — обясни той. — Просто да видя, нищо повече.

— И после какво?

— После ще се върна тук. Дотогава ще съм съставил план и ще имам готово предложение, което да ви отправя. Ще го чуете ли?

— Това е най-малкото, което можем да направим — отвърна тя, — но вероятно ще е и най-многото. Подозирам, че ти така или иначе ще постъпиш според собствените си представи за това кое е редно. — И присви очи при мисълта докъде го бяха довели представите и решенията му.

Спряха да нощуват в едно опожарено наполовина съблюдателско общежитие, което беше като физическо отражение на мислите, терзаещи Салма напоследък. В сградата имаше няколко обгорели трупа, които хората му извлякоха навън и изгориха на обща клада. Палежът навярно е бил дело на осоиди, защото братята от ордена на съблюдателите държаха общежития из целите Равнини, не връщаха никого от прага си и не позволяваха размирици под своя покрив. Не един и двама разбойници бяха намирали убежище при тях, затова общежитията рядко ставаха жертва на обири и плячкосване от пътни бандити. В Империята тази традиция явно беше непозната и Салма лесно можеше да си представи как някой разузнавателен отряд напада общежитието, убива хората вътре, взема малкото храна и вещи, подпалва сградата и си продължава по пътя. По дългия път към Сарн северно от тук имаше имперска армия, а осородните не бяха нито най-дисциплинираните, нито най-сдържаните войници.

Видяното го тласна към решение и по здрач той помоли да запалят факли, качи се на капрата на фургона и се обърна към хората си.

След сражението при селото групата беше набъбнала с още петдесетина души и на повечето от тях Салма още не беше запомнил имената. Повечето бяха селяни, които просто тръгнаха с него, млади мъже и жени, решили да си потърсят късмета далеч от бащините ферми. По пътя към групата се присъединиха и мухородна занаятчийка с все многобройното си семейство, избягала от Хелерон преди осоидите да го завладеят; петимата арбалетчици от Сарн, навярно дезертьори от някой наемнически отряд; кльощав стар паякороден ловец, който всяка сутрин избързваше напред, за да отстреля нещо за ядене; молецородна жена с измъчено лице, която не бе казала и дума, името си дори, откакто се бе присламчила към тях.

Хвърли поглед към Неро, който му кимна насърчително, макар че не знаеше какво се кани да им каже Салма.

Самият той не беше докрай сигурен. Всички го слушаха, чакаха да чуят думите му и това го плашеше. Плъзна поглед от лице на лице — групичката на мухородните гангстерчета, избягалите роби, разбойниците на Фалмес, който бе прегърнал през раменете голямото момиче на Сфайот хлебаркородния. Двамата си бяха легнали заедно още в нощта след сражението при селото, но Сфайот изглежда нямаше нищо против. „Той е силен мъж в много отношения — беше казал хлебаркородният за Фалмес. — Щерка ми можеше да я сполети и далеч по-лоша съдба.“

— Досега ме следвахте — обърна се Салма към слушателите си. — Не съм ви молил. Не съм искал да ви ставам водач, но така се случи, че ви поведох. Не мисля обаче, че можем да продължаваме така. Не бива просто да вървим накъдето ни духне вятърът, защото накрая ще стигнем до задънена улица, без да знаем как сме се озовали там. Нужна ни е посока. Досега се осланяхте на мен да я избирам. Отсега нататък, ако сте съгласни, аз ще приема мястото, което ми отреждахте досега. Ще ви предложа водачество, цел и посока. Но нека първо ви кажа какво имам предвид. Чуйте ме, а после решете искате ли да продължите с мен или не.

Направи съзнателна пауза. „Как изобщо се стигна дотук?“ Нямаше представа, но както сам каза преди малко, така се беше случило.

— Сфайот — посочи Салма към мъжа и хлебаркородният кимна. — Ако срещнем по пътя си хора от твоето семейство, ти би искал да им помогнем, нали?

— Разбира се — потвърди хлебаркоидът. — Без съмнение.

— Разбира се — повтори Салма, — защото са ти роднини. Това е разбираемо за всички ни. Я да видим… — Отправи поглед към мухородните младежи и си избра едно от момичетата. — Чефре, ако срещнем член на вашата банда, ти би искала да го вземем под крилото си, нали?