Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Тото се гърчеше и въртеше, но нямаше отговор.

Майстор Граден сам беше отнел живота си.

Стенуолд седеше опрял глава на ръцете си в залата на Военния съвет и размишляваше върху това.

Бяха качили на стената пясъчния лък, прехваленото изобретение на Граден. Вражеските арбалети вече обстрелваха бойниците, стрелите им отскачаха от каменния парапет, забиваха се в щитове или събаряха покосени мъже и жени на улицата долу. Кимон крещеше да се подготвят за атаката. Обсадната кула се беше издигнала почти до нивото на парапета, шейсетина мравкородни бойци чакаха на платформата й, други се катереха да заемат местата им. Още две кули се разтягаха вляво и вдясно от първата — явно векианските командири се надяваха да овладеят и задържат този участък от стената. Артилерията им обстрелваше далекобойните оръдия на защитниците, те отвръщаха на стрелбата, засипвайки със снаряди и натрошен камък мравкородните войници в ниското.

Граден буквално кипеше от ентусиазъм, крещеше на чираците си да нагласят по-бързо дългата тръба и вентилаторния двигател на пясъчния лък. А после им викна да го включат.

Мощният двигател заработи и огромната купчина пясък в подножието на стената започна да изчезва. Видял веднъж ефекта от оръжието, Кимон се разкрещя на хората долу да донесат още пясък. Пясък, сгурия, чакъл, каквото и да е.

На северната стена битката беше най-ожесточена, пак там защитниците умираха с десетки и стотици, за да отблъснат мравкоидите, преди да са стъпили на стената. По първоначални данни — защото в Колегиум имаше хора, готови да броят какво ли не, — на всяка векианска жертва се падаха по двама загинали от импровизираното колегиумско опълчение, съотношение в пълен противовес с обичайния баланс при обсада.

На западната стена, където командир беше Кимон, статистиката беше в полза на колегиумци. Майстор Граден беше спасил живота на стотици свои съграждани. Малцината мравкородни, добрали се до стената, останаха потресени от видяното и пословичната им дисциплина се прекърши пред напора на защитниците. Самият Стенуолд лично преметна един нападател през парапета.

Привечер, когато мравкоидите започнаха да се оттеглят, пясъчният лък бе унищожен от артилерийско попадение малко преди да го смъкнат от стената, загинаха и двама от чираците на Граден.

Ден по-късно и без да каже нищо, Граден си беше забъркал разтвор на сярна киселина и го беше изпил до капка. Умрял бе бързо, но не и безболезнено. Но не смъртта на чираците го беше тласнала към самоубийството, а споменът за ужаса, който се бе родил от собствения му занаятчийски ум и собствените му сръчни ръце.

Този образ щеше да остане със Стенуолд до сетния му дъх заедно с много други от последните дни. Никой на западната стена нямаше да забрави как плътта се обелваше от костите и лицата се вгъваха в черепите на мравкородните войници, попаднали под поразяващия пясъчен сноп, нито излъсканите до непоносим блясък брони и оръжия, нито безнадеждно задръстените механизми на обсадната кула, изобщо цялата органична и неорганична леш, която пясъчният лък оставяше след себе си.

Граден крещеше да го спрат, макар арбалетни стрели да засипваха камъните край него, но Кимон се разпореди да насочат лъка към следващата кула и така бе спасил стената.

Оттогава бяха минали два дни — два дни на отчаяни битки върху стените. Преградните панели, които дублираха и подсилваха портите, се бяха изкривили — още даваха отпор, но повече никога нямаше да се отварят гладко. Артилерията на мравкоидите беше отворила пукнатини в северната и западната стена, но зидовете още държаха. Векианският флагман беше подложил доковете на почти пълно унищожение, кейовете, складовете, търговските офиси бяха изгорели до основи. Колегиум никога нямаше да е същият.

Днес бяха нападнали по въздух. Векиански ортоптери плющяха с криле над стените и засипваха защитниците със снаряди, прикривайки поредната пехотна атака. Въздушната битка бе кръвопролитна като всяка друга. Стенуолд бе гледал безсилно как векианските летала се дуелират тромаво с колегиумските летящи машини, които бяха по-многобройни и по-разнообразни по вид. Леталата на мравкородните бяха снабдени с огнехвъргачи и балисти за многократна стрелба, а и пилотите им, разбира се, нито за миг не губеха връзка с другарите си в хаоса на битката. В помощ на защитниците се притече цяло ято откъм града — мухородни саботьори, отрядът на Безрад Вѐлик, тромави бръмбароиди, които едва успяваха да се задържат във въздуха, богомолкородни, нападащи бронираните летала със стрели и копия. Понеже беше войнемайстор, Стенуолд се беше заставил да гледа, да не извръща поглед, когато мухородни мъже и жени се превръщаха във факли под обстрела на вражеските оръдия или когато летящи машини се сурваха в низходящи спирали от небето и се разбиваха в пламъци по улиците на града.