Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Да, ама онзи червей, дето ни нае в Хелерон, знаеше, че ще има неприятности. Затуй смятам, че Империята има пръст в цялата работа.

— Естествено, че Империята стои зад това — обади се Сцилис. Сцила. Спътниците й говореха твърде много и вече започваше да й писва от тях. Най-добре работеше сама. Фин и Гавед дори бяха преспали няколко пъти, което тя намираше за непрофесионално. Знаеше, че помежду им няма чувства, а обикновена физическа нужда, но въпреки това се дразнеше. Сигурно това беше цената, задето носеше мъжко лице през повечето време.

— Така ще да е — каза замислено Гавед. — Империята раздухва пожари като този навсякъде, а после идва да ги потуши. Нищо няма да е останало от Равнините, когато черно-жълтите дойдат.

— Ти пък за какво се притесняваш? — попита го Сцила. — Нали са твои сънародници, проклетниците.

Той я изгледа намръщено.

— Ако знаеше на каква цена съм успял да се измъкна от тъпите им правила и йерархии, нямаше да говориш така.

— Като гледам, това не ти пречи да се храниш от техните огризки, точно като всички нас — подигра го тя.

— Не ми пречи, да. Е, какъв е планът?

— Планът си е същият — обясни Кори. — Влизаме, вземаме го и излизаме — както обикновено. Малко война няма да ни спре.

— А ако сред тук присъстващите има някой, който не е в състояние да се промъкне покрай векианците, значи трябва да си смени занятието — добави Сцила.

— Виж ти, майсторе паякороден, кога успя да си отгледаш крилца? — попита с отровен тон Фин.

— За мен не берете грижа — сопна се Сцила. — Ще мина през лагера на мравкоидите и ще се прехвърля през стената, без никой да ме усети.

— В такъв случай най-добре да тръгнем поотделно — предложи Кори. — Влезете ли в града, намерете централния пазар. Това е на около три улици южно от бялата сграда на Академията — добави той, защото никой от спътниците му не беше идвал в Колегиум преди. — Има една таверна, „Небесно съкровище“ се казва, събират се предимно търговци. Ще се чакаме при задния й вход. А сега всеки да си избере маршрут според собствените си предпочитания.

Гавед погледна към Фин и Сцила, които кимнаха в знак на съгласие.

— Добре — каза той. — Желая късмет на всички, но закъснее ли някой, няма да го чакаме.

Кори призова без бавене крилете на Изкуството си и те го издигнаха с лекота във въздуха въпреки необичайно едрата му за мухороден снага. Крилете на Фин бяха по-тъмни и почти невидими в мрака.

Надзирателят очевидно го позна — един оплешивяващ наедрял мъж, който прави опит да застане мирно пред друг оплешивяващ и наедрял мъж. Стенуолд му даде знак да не се впряга толкова.

— Без официалности, моля. Току-що избягах от едно съвещание.

А споменът за това съвещание щеше да го преследва дълго, защото Военният съвет се беше изродил в сборище от хора, загубили представа как функционира светът. Всякаква приемственост липсваше. В пълната зала Стенуолд беше видял изопнатите лица на хора, които се бяха сражавали на стените при първата атака на мравкородните. Имаше занаятчии, обслужвали артилерията, чийто първи досег с войната се бе изразил в смъртта на десетки врагове, покосени от залповете на собствените им оръжия. Имаше и други, които в тези настръхнали времена бяха открили нова посока в живота си — хора, чиито изобретения най-после бяха влезли в употреба, мъже, които винаги си бяха мечтали да хванат меч в ръка, и сега откриваха, че реалността надхвърля мечтите им. Стенуолд винаги щеше да помни Безрад Вѐлик, дори когато всичките му други спомени от обсадата заглъхнеха. Тъмната кожа на бръмбарородния авиатор беше почерняла от сажди, единият му крак беше превързан под коляното заради рана от арбалетна стрела, но очите му светеха безумно, а от лицето му не слизаше налудничава усмивка. Човекът се чувстваше по-жив отвсякога, даде си сметка Стенуолд. Поглъщаше жадно всяка минута. Яркият пламък рядко гори дълго, а Безрад Вѐлик, занаятчия и авиатор, гореше толкова пламенно, че едва ли щеше да издържи и една десетница.

Кимон също беше там, мършавият стар мравкороден, върнал се към войнишкия занаят след дълги години в академична тога, а Стенуолд откри сред навалицата дори Кабре, превързана, обгоряла, но жива. Когато кулата се сринала, Кабре се измъкнала през една от тесните бойници, толкова малка, че само мухоид би могъл да мине през нея. Други не бяха извадили такъв късмет.

Стенуолд се беше измъкнал от съвета при първа възможност, а после установи, че няма къде да иде. Вкъщи определено не можеше да се върне. Там щяха да го намерят и да го тормозят с диаграми и схеми. А той беше изчерпан докрай и имаше нужда от почивка. Но най-вече имаше нужда да поговори с някого.