Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Стенуолд крачеше бързо покрай линията на защитниците. Сега, след пораженията от арбалетния обстрел предишния ден, повечето от тях носеха щитове. При една от по-ранните си атаки мравкородните бяха стигнали толкова близо, че част от щитовете в ръцете на колегиумци днес бяха военна плячка — имаха типичната правоъгълна форма на векианската пехота.

— Войнемайстор — поздравяваха го някои от мъжете, с което само го караха да изпитва неудобство. Други го приветстваха с юмрук на гърдите, както бе прието сред градската стража. Така или иначе, явно всички го познаваха.

Отвъд стената и без никакъв видим сигнал мравкородните войници тръгнаха като един. Двигателите на тараните и кулите се събудиха и ревът им стигна до защитниците през застиналия въздух.

— Този път настъпват по-бързо — отсъди Кимон, който вървеше до него.

И наистина, машините се придвижваха с рискова скорост по неравния терен, забеляза на свой ред Стенуолд. Зад тях мравкородните войници подтичваха в строй.

— Артилерията, готови! — извика Кимон и викът му бе подет по протежение на стената. — Ще хвърлят всичките си сили!

— Майстор Трудан! — викаше някой с тънък глас. Стенуолд се обърна и видя човек, когото помнеше смътно от факултета по механика в Академията.

— Майстор Граден — спомни си и името той.

— Майстор Трудан, позволете ми да кача изобретението си на стената!

— Тук не командвам аз, майстор Граден. — Но любопитството го накара да добави: — Какво изобретение?

— Наричам го пясъчен лък — обяви гордо Граден. — Първоначалното му предназначение беше да разчиства отломките при изкопни работи, но аз внесох промени и го пригодих за обсадно оръжие.

— Аз не съм занаятчия. Имаш ли представа за какво говори този човек? — изръмжа Кимон.

— Не бих казал — призна Стенуолд.

А после векианската артилерия откри стрелба. Камъни, оловни гюлета и балистени стрели заваляха към стената и най-вече към артилерията на защитниците. Стенуолд, Кимон и Граден клекнаха зад парапета и по потрепването в каменната зидария усетиха отговора на колегиумските машини. Стенуолд надникна над парапета да хвърли поглед на атакуващата войска и изтръпна, защото Кимон се беше оказал прав. Зад напредващите стенобойни машини войниците вече не настъпваха в спретнатите карета, които представляваха апетитна цел за защитническата артилерия. Не, бяха се слели в рехава, многохилядна тълпа, която прииждаше като вълна зад големите машини.

Но Стенуолд знаеше, че това безредие е само привидно, че мравкоидите могат да се строят по команда и всеки да намери точното си място за секунди.

— Ще ги затрудни ли? Устройството му? — извика към Кимон той през шумотевицата.

Кимон сви ядно рамене, после хукна покрай линията на защитниците, като им крещеше да са готови и да вдигнат щитовете.

— Качвай го проклетото нещо! — нареди Стенуолд на Граден и занаятчията заразмахва ръце към чираците си, които чакаха в ниското заедно с изобретението му. Приличаше на дълга завита тръба, прокарана през изпомпващ механизъм.

— Как действа? — попита Стенуолд. Хвърли още един поглед през парапета и видя, че обсадните кули се издигат, разгъват се през равни интервали, платформите им са пълни с войници, а други напират да се качат след тях. Арбалетни стрели полетяха към стените, някои отскачаха от щитове и камък, други се забиваха в телата на мъже и жени и ги помитаха назад към покривите на града.

— Ще им духа пясък в лицата! — обяви ентусиазирано Граден. — Няма да виждат какво правят!

И наистина, до единия край на тръбата имаше огромна купчина пясък. Другият й край и двигателят, нещо като вентилатор най-вероятно, бяха прехвърлени на стената.

Най-близката обсадна кула почти се беше изравнила на височина със стената, когато чираците на Граден най-сетне приключиха с подготовката на пясъчния лък. Занаятчията им извика да започват. Навсякъде около тях защитниците на Колегиум, градска стража, търговци, студенти и учени, се стягаха да посрещнат атаката.

Паросиал имаше бели плажове, чийто пясък грееше под слънцето като самото слънце. Никъде на континента нямаше такива плажове, нито на друг от островите покрай брега. Маса бръмбарородни учени бяха разработвали хипотези, за да обяснят това явление.

Паросиал имал само едно безопасно пристанище, беше й обяснил Тисамон, и тя се бе досетила, че под „безопасно“ той няма предвид дълбочина, морско вълнение или други фактори от стихиен характер.