Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Леталата и летците започнаха да се прибират. Изглеждаха толкова малко на брой.

Якият мухороден излезе от къщата на доковете и се загледа в оттеглящите се кораби, доколкото можеше да ги види в тесния отрязък море и небе, който се виждаше от тясната задна уличка.

— Искам си парите обратно — каза иманярят Кори на жената зад себе си.

— Я да се разкараш! — изсъска му съдържателната на бордея. — Мръсно дребно чудовище!

Той я изгледа с похотлива усмивка, облегнал се преспокойно на вратата, сякаш въздухът не тежеше от дим.

— Я стига, иде краят на света, не виждаш ли? — изтъкна той. — Градът ще падне всеки момент. Твоите дами би трябвало да го правят безплатно, заради едното удоволствие от професията. Мислех, че ще открия тук жени, които са искрено посветени на занятието си, щото нали сте град на учени и прочие.

Старата бръмбарородна го изгледа отровно, но не каза нищо. Кори се изсмя.

— А какво заварвам? Един-два взрива, при това на четири улици оттук, и всичките ти момичета почват да циврят, да скимтят и да се молят за живота си. Не че не си падам по такива неща принципно, но щом не искат да си свършат основната работа, няма тръпка. Много ви е западнал занаятът, да знаеш. Нищо чудно, че наричат това място къща с лоша репутация.

— Селяндур! — нагруби го старицата. — Това е нашият дом, нашият град! Не можем просто да отлетим, когато стените паднат.

— Тъй де — кимна мухородният. — Но възползвате ли се максимално от ситуацията? Не. Можеше да изкараш някоя и друга пара от мен, жено, един вид бели пари за черни дни. Сигурен съм, че там някъде има поне един векиански мравкороден с продажна душа. Само че страстите ми се охладиха и кесията ми ще си остане здраво затворена. Не ще получиш от мен друго, освен разочарованието ми.

С тези думи си тръгна, като си подсвиркваше весело напук на всеобщото нещастие. Чувстваше като свой дълг да поддържа високия си дух. Добре де, Колегиум си имаше неприятности напоследък. Него това не го засягаше. Нямаше нищо против мравкоидите и бръмбарородните се избиват помежду си, стига той да си свършеше работата.

Другите ловци още бяха извън града, чакаха го да се върне и да докладва за ситуацията. Кори беше решил, че е най-опитният между тях и следователно той трябва да бъде начело. И поне засега другите се съобразяваха с предложенията му. Неколцина познаваше задочно, по репутацията им, а с осоида Гавед се беше срещал очи в очи веднъж покрай ожесточен спор заради избягал роб. Но не таеше лоши чувства към него. В крайна сметка, и двамата бяха преди всичко професионалисти.

Окопа се в една таверна до здрачаване. Приятно му беше да е единственият спокоен човек в този обзет от паника град. Цените бяха ниски, но обслужването беше лошо, защото синът и дъщерята на съдържателя бяха избягали да се присъединят към армията. Тази мисъл накара Кори да се усмихне — светът съвсем беше оглупял. Не че самият той се страхуваше да поеме риск — все пак рискът беше неразделна част от занятието му, — но винаги имаше грижата да му се плати добре и да има път за бягство, ако стане напечено. А в един свят, обърнат нагоре с краката, нямаше по-добър живот от този на агента наемник.

С падането на мрака той се измъкна безшумно от града, прелетя високо над векианския лагер, далеч над полезрението и арбалетния обсег на мравкородните, и продължи към хълмовете отвъд, където спътниците му си бяха устроили бивак.

— Закъсня — информира го Сцилис, когато той кацна при тях.

— Аз сам си навивам часовника, затова никога не закъснявам — заяви Кори. — А и нямаше причина да бързам.

— Е? — попита Гавед.

— Е, какво? И преди съм бил в Колегиум, но за пръв го виждам така напъплен от мравки.

Четиримата ловци насочиха поглед към струпванията от тъмни палатки, разлели се като лекета около града. От бивака си сред хълмовете бяха чули най-звучната част от сблъсъка — рева на оловометите и другите оръжия със заряд от огнепрах.

Гавед цял ден бе наблюдавал стените с далекогледа си.

— Е, знаехме, че може да се очакват неприятности.

— Неприятности е меко казано — отвърна мухоидът. — Положението се усложнява. Трябва да поискаме повече пари.

— Това е отговорът ти на всичко, нали, Кори? — отбеляза молецородната Фин. Изглежда ситуацията я забавляваше.

— Да, и опитът ми показва, че парите са средство, което разрешава всички проблеми — кимна Кори. — Значи Империята си пробва зъбките с Колегиум, а?

— Векианците са — поправи го Фин.