Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Когато наближиха, водачът на паякородните се изправи. Изглеждаше на трийсетина години или по-малко дори, ризата му беше червена с балонести ръкави, отгоре й носеше зелен прилепнал жакет със златна бродерия, панталоните му бяха свободни и прибрани във високи ботуши със сребърни шпори. Посрещна ги със завъртян реверанс, наполовина поклон, наполовина сложни махове с ръцете — носеше изобилие от пръстени, отбеляза си наум Алдер, когато златото улови лъчите на слънцето. Късо подрязаната му тъмна брада обрамчваше в контрастна рамка бялата му усмивка.

— Удостоен ли съм с честта да разговарям с генерал на осородните? — попита той. — Това е правилната титла, нали?

— Генерал Алдер от Четвърта имперска армия, позната като Шиповете — отвърна Алдер, потискайки импулса си да отдаде чест.

— Шиповете? Очарователно. Аз съм лорд-маршал Теорнис от Алданраелите и за мен е чест да се запознаем, генерал Алдер.

Второто име, съобрази Алдер по спомени от краткия инструктаж преди малко, означаваше, че този човек е представител на Аристоите — аристократичен род, чиито разклонения враждували помежду си от незапомнени времена. Самото име обаче не му говореше нищо и той нямаше представа какво е мястото на Алданраелите в по-голямата картинка на паешката политическа конюнктура.

Двама от нагиздените мухородни пристъпиха напред и Алдер понечи да ги поздрави официално, но после видя, че носят кана с вино и голям поднос с месо, накиснато в мед, разкъсано на тънки ивици и подредено в сложен рисунък като някакво нечетливо писмо.

„Слуги?“ — почуди се той, оглеждайки крадешком хубавите им дрехи, а после: „Роби?“ Майор Маан беше подчертал, че паякородните въртели цветуща търговия с роби, но тези дребни на ръст помощници бяха облечени по-богато от мнозинството изтъкнати царедворци в императорския двор.

Пое предложената му чаша и плъзна палец по столчето й, цялото покрито със скъпоценни камъни.

— Вие сте посланичество от Паешките земи, така ли? — попита Алдер, решен да си върне инициативата.

— От Еверис, Сиенис и Селдис със сигурност — уточни Теорнис, — но би било донякъде самонадеяно от моя страна да говоря от името на целите Паешки земи. Да, генерале. От известно време наблюдаваме с одобрение тази ваша Империя. Агентите ни докладваха за превземането на Тарк и по всичко личи, че сте постигнали невъзможното със смущаваща лекота.

Алдер кимна предпазливо.

— Императорът нарежда и Империята се подчинява, лорд… маршал — отговори той, запъвайки се на непознатата титла.

Теорнис си позволи крива усмивка.

— Вие сте човек военен, генерале. Човек прям.

— Опитвам се. Затова ще попитам пак. Каква е целта на това ваше посланичество?

— Загрижени сме, генерале. — Теорнис даде знак да донесат стол за Алдер и след този реверанс към любезността се отпусна доволно на своя. Алдер реши, че ако остане прав, ще спечели предимство, но бързо си промени мнението, като видя лекотата, с която паякородният аристократ положи снага на позлатения стол, а после смутено установи, че незнайно защо и кога самият той е изпуснал момента да седне. Чувстваше се обграден от невидимата мрежа на непознат етикет.

— Нямаме какво да делим с Империята — продължи невъзмутимо Теорнис. — Дори ви желаем късмет, решите ли да плячкосате и други мравешки градове. Всъщност, докладите на нашето разузнаване сочат, че като търговски партньори вие ще сте далеч по-удобни за нас от таркианците. Единственото ми желание е да ви разясня нашата позиция и да съм сигурен, че сте я разбрали правилно.

Алдер кимна. Разговорът най-после се бе насочил към позната територия.

— Искате да сте сигурни, че няма да нападнем вашите земи.

— Съвършено точно, генерале.

— Е, това определено ме улеснява — каза Алдер. Нямаше търпение да приключи разговора по най-бързия начин. — Империята няма други щения към Паешките земи освен мирно съвместно съществуване. Интересуват ни единствено Равнините.

— Чудесно. — Теорнис се усмихна ослепително. — Сигурен бях, но жените у дома настояха да тръгна на това пътешествие и да поставя въпроса направо.

Алдер си позволи бегла усмивка.

— Откровено казано, очаквах да разговарям с жена, лорд-маршале.

— О, те си имат по-приятни задължения от това да си играят на войници — отвърна Теорнис. Доста по-късно Алдер си даде сметка, че репликата е била обидна. В момента на изричането й обаче нищо в тона или изражението на Теорнис не намекваше за това — просто двама мъже, които се шегуват на тема жени. А после паякородният продължи: — Прав ли съм в предположението си, че Кес ще е следващата цел на вашето нашествие? — Алдер хвърли поглед към войниците зад лорда, но Теорнис махна с ръка да успокои страховете му. — Те са наемници, генерале, не се тревожете. Боя се, че оказваме ужасно влияние върху кесианската младеж. Но как да скрием, че при нас дори слугите живеят по-добре от първенците в родния им град?